Завръщането към обичайния ритъм на живот и бит за едно малко дете се нарича „преходен период“. Той често е съпровождан от фактори, като промяната на годишен сезон, климатична обстановка, физическа обстановка, облекло, режим, вид храна и заобикаляща социална среда.
От своя страна, всички изброени промени разклащат детската устойчивост и дават широк отзвук върху умението им за адаптивност, емоции, психика и инициативност. След като опорните точки, носещи сигурност на малкото дете, са интензивно изменени, то пред всеки родител се изправя въпросът – „Как да го подкрепя?“.
Какво да очаквате? То е нормално.
1. Смущения и нарушения в съня на детето
2. Резки промени в настроението му, предимно застояване в ниска гама на емоции
3. Липса на инициативност в ежедневните дейности
4. Повик за помощ към вас от страна на детето – много по-чест от обичайния и обикновено за неща, които знаете, че детето може да направи самостоятелно
5. Нежелание за комуникация с нови хора и смущение от срещата с тях
6. По-честа истерия и кризи с плач
7. Хвърляне на предмети и играчки
8. Отказ да участва в обличане/събличане на дрехи
9. Отказ да се храни или отказ да се храни самостоятелно. Силна избирателност на ястия
10. Загуба на чувството за ред и последователност на действия
Как да помогнете на детето и себе си?
1. Говорете с него предварително – Изключително важно е да разговаряте с детето си за всяка промяна, която очаквате да настъпи. Тя може да е свързана с посещение на детска градина/училище или смяна на физическото ви място (ако цяло лято сте били на място, различно от обичайния ви дом). Не пестете усилия и време в този процес, защото той не е за подценяване. Разбира се, малкият човек между една и три годишна възраст няма да е способен да запомни информацията, но обсъждана по подходящ начин и рутинно всеки ден в продължение на поне две седмици, ще му даде нужното очакване за предстоящото. Чрез тази дейност вие взимате непредвидимите факти от света и ги правите по-лесни за приемане и осмисляне от страна на детето си. Да, емоционална реакция ще има от негова страна, но то ще е запазило доверието си във вас, тъй като не сте го подвели в истината.
2. Запазете баланс и спокойствие – Вашата реакция е основна за преодоляването на всеки страх, който разклаща детето. Бъдете сигурни, че то не ви манипулира, а единствено търси защита и уверение, че няма да бъде изоставено. Сложните концепции не са по силата на един все още емоционален мозък. Затова бъдете присъстващи, емпатични и разбиращи. Намерете своите техники за релаксация и взимайте времето, което ви е необходимо, за да се погрижите за себе си.
3. Обнадеждаващи думи – Старайте се да избягвате фрази като: „Няма нищо страшно в детската градина.“ От подобна формулировка, детето ще запомни емоцията – „страшно“. Вместо това, бъдете конкретни. Например: „Там има деца, с които ще играеш в пясъчника“; „В детската градина ще хапваш чудесна/любимата ти супа“; „В двора на детската градина има люлка и играчки за теб и останалите деца“; „Ще бъде чудесен ден там“; „Бъди спокоен/а“; „Аз съм тук и те обичам“; „Ще поиграеш, ще хапнеш, ще поспиш и аз ще те взема“.
4. Конкретика – Малкото дете не борави с концепцията за време и в този ред на мисли пет минути, пет часа или пет дни са напълни идентични понятия за него. Затова говорете в действия и в правилната последователност. По този начин, детето ще има ориентир какво да очаква като случване. Бъдете добре запознати с дневния ритъм в детската градина и го споделете с детето си, независимо дали е на една годинка или три. Ще е чудесно ако споменавате учителите му по име, така ще ги направите една идея по-малко непознати или забравени. Разбира се, ако имате възможност, направете няколко снимки на сградата на детската градина/училище и ги показвайте у дома. Още по-чудесно би било ако направите няколко предварителни разходки с детето си до там.
5. Опорни точки – Това са онези предмети или рутини в ежедневието на детето, които са му добре познати и чрез които се успокоява. Пригответе заедно раничката за градина/училище – така то ще знае с какво разполага и какво може да открие вътре при нужда. Сложете и любим предмет, който ще е много важен за емоционалната му стабилизация в първите дни до седмица/две на непознатото място. След приключване на деня се старайте да наблегнете на стари и любими навици – например разходка или игра на познатата площадка пред дома ви.
6. Облекло – Този фактор е по-важен отколкото си представяте. Като специалист, отделил 6 активни години в детска градина, мога да ви споделя, че един от най-смущаващите моменти за адаптиращо се дете е да се съблече пред непознати хора. Или по-скоро да го съблекат те. Оптимизирайте дрехите на детето си, така че за него да е максимално лесно да ги облича и съблича самостоятелно (разбира се, ако възрастта позволява това). Всички знаем за традицията да закупуваме нови обувки за първия учебен ден. Е, не го правете – не е необходимо да следвате стайлинг, а простата и комфорт. Елиминирайте сложните механизми на откопчаване и закопчаване, гащеризони, ризи или рокли.
7. Приветстване на непознатите учители/хора – Винаги подавайте ръка първи и се усмихвайте. По този начин давате много ясен сигнал на детето си: „Аз имам доверие на тях и ти можеш“. Вие сте мерителят за своето малко човече. Ако имате вътрешни съпротиви, то ще ги усети бързо. Не плачете под прозореца на градината и не дебнете, но бъдете уверени в избора си.
8. Насърчаване на увереността – Усещането в силата на собствените ни възможности, е повече от половината ни оцеляване. Да, детето се чувства като оцеляващ на всяко ново и непознато място. Колкото по-уверено е то, толкова по-бързо ще преминете през преходния период. Използвайте фрази като: „Ти можеш“; „Вярвам в теб“; „Виждам колко усилия полагаш“ и други. Най-вече подкрепете развитието на самостоятелност в детето си. Включете го в подготовката на храна; сервирането и аранжирането на масата. Във всяка всекидневна дейност, която самите вие вършите – метене, избърсване на прах, поливане на цветя, обуване на обувки, поставяне на дрехи в пералня, измиване на плодове и зеленчуци и други. Подгответе малки и отговарящи на физическия капацитет на детето предмети, с които да си служи свободно в дома ви. И отделете време, за да го запознаете с простата и ясна последователност на всяка активност. Чрез всичко изброено, то не само ще се чувства по-уверено, но и значимо като роля в семейната ви единица. Осъзнавайки ролята си на едно място, детето бързо ще припознае важната си роля и на друго, подобно на детска градина.
9. Осигурявайте сигурна зона за детската концентрация – Много често възрастните са основната пречка в концентрацията на детето. Чрез прекъсване, неволно смущаване, подвикване и т.н. Изключете телевизора, който често е фон в дома ни и позволете на детето си да абсорбира информацията, до която се докосва в чист вид.
10. Уеднаквяване на режима – Както споменах, чудесно би било ако сте предварително запознати в дневния ритъм в детската градина/училище. За да елиминирате повече стрес и натоварване на тялото, опитайте да регулирате съня и храненията в същия диапазон както там. Колкото повече време отделите за този процес, толкова по-успешна ще е адаптацията. Не забравяйте, че интензитетът на енергия, който детето изхабява в детската градина е много по-силен отколкото у дома или на детската площадка. Понякога това претоварване води до преумора и смущения в съня. Следвайте нуждите на детето си, защото вие го познавате най-добре. И запознайте новите учители с тях. Имайте и предвид, че в първите два месеца по време на адаптацията не е препоръчително да предприемате пътувания.
Бъдете милостиви към себе си и детето. Имайте предвид, че вероятно допреди седмица сте били на плаж, необременени от ангажименти или излишни дрехи. След изключително кратък период от време вече носите есенни дрехи, графиците ви притискат, а времето и търпението сякаш все не достигат.
Някой ми бе споменал, че адаптацията е като кутия с шоколадови бонбони – никога не знаеш какво ще ти се падне. Колкото различни деца има по света, толкова разнообразни методи за „привикване“ съществуват. Важно е те винаги да са съобразени с детето и нуждите му, не с политиката на учебно заведение или графика на родителите. Колко дълга би била продължителността и интензитетът на адаптацията зависи изцяло от стиловете на привързаност на малкия човек, както и умението му за справяне с нови ситуации.
