Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Последно от блога

Дълбокото разбиране на детските нужди и поставяне на граници

facebook thumb

Любопитен родител

Всяко дете  има нужда от любопитни родители и възрастни, ангажирани в грижата и подкрепата към него. От незнаещи, чудещи се, задаващи си въпроси и надграждащи се хора.

Детето има нужда от родители, които са влюбени в него – здравословно влюбени. Здравословното влюбване се изразява в търсене и откликване на съществените нужди на детето, които са така важни за психичното му изграждане.

Разбира се, през първите година – две майката е огледалният образ, който представя света за малкото дете, тогава между тях има съществена връзка, сливане. Това сливане се представя чрез специална комуникация между тях; кърмене и уникално доверие. Най-съществената опорна точка и усещане за сигурност за всяко малко същество, е майката. Познатият й аромат; интонация; дори ударите на сърцето – всички те би следвало да казват: „Защитен, приет и обичан си“.

Здравословно отделяне

Също някъде малко преди втората година е препоръчително да има преход, отделяне от майката, за което фигурата на бащата би била много полезна. Това отделяне, физическо и емоционално, е дори наложително, за да може детето да създаде нови връзки, спрямо различните си нужди – нови социални и емоционални връзки с различни хора и пространства. Тъй като, не забравяйте, че не човекът, а средата е източникът на познания за дете до третата му година.

Практиката ми показва, че повечето предизвикателни ситуации настъпват между втората и трета година и това е съвсем нормално, защото тогава детето достига своята самоидентификация на Аз-а. Или така наречената криза на самоутвърждение. Онзи момент, в който егото достига еволюционен пик.  Обикновено този период преминава плавно, когато това отделяне се е случило здравословно, а детето е придобило функционални умения и увереност в собствените си практически възможности.

Модел на хармонични отношения 

Друга важна причина за това отделяне е, че ако искате да зададете модел на хармонични семейни отношения – то детето трябва да е свидетел на нормално и любящо отношение между родителите, тоест те трябва да отделят лично време един за друг, което бихте се досетили, не би било възможно ако няма отделяне на детето от майката. Препоръчвам ви да имате или да изградите своето време за партньора си или лични занимания, за да се чувствате пълноценни. Защото най-висшата проява на обич се изразява в разбирането, че вие не принадлежите на детето си и то не принадлежи на вас. То принадлежи на себе си и на света, който му носи радост. Замислете се с каква отговорност е натоварен малкият човек, отговорност и очаквания, които да оправдае ако отношението, което му е зададено (модела), че то олицетворява света ви, живота ви.  Следствие на това, детето би било разстроено всеки път, когато вие сте в дисбаланс, би рефлектирало резониращо на всяка ваша емоция, защото за него естествено тя би произтичала от собствената му личност. Помислете над това с личната ми молба – следвайте други и различни интереси и се грижете за себе си. Само така някога и след време това малко дете би могло също да създаде хармонични, пълноценни и обменни взаимоотношения, лишени от зависимост с друго човешко същество или пък пространство.

Границата е нов прозорец за развитие

Друга основна нужда на детето е разбирането на границата къде свършва то и къде започва другият. Тук, разбира се огромна роля играе встъпването на детето в социална среда, в общност от деца, в пряк постоянен контакт с други хора.

Светът на детето е изключително деликатен и с него се сътрудничи внимателно.

Всяко дете има основна нужда да бъде чуто. И когато тази фундаментална нужда не е задоволена, тогава произтичат трудности – трудности от всякакво естество и с всякакво измерение. Трудност при заспиване; хранене; поставяне на граници и др. И никоя от тези трудности не бива да бъде неглижирана при своята поява, защото тя би се пренесла и развила като по-голяма в друг период на развитие. Давайте потвърждение на детето, че го чувате, насочвайте потвърждението си персонално към него. Обикновено това има силно оздравителен характер, защото детето, което среща отклик на нуждата си, не я потиска, а напротив – разбира се себе си по-пълноценно. Имам предвид, че то разбира свободата на изразяването като нещо полезно, нещо, което му дава обратна връзка от вас и нещо, което ще му помогне в други години да развитие воденето на  диалози със себе си.

Бъдете търсещи

Истината е, че не винаги може да знаете какво точно се случва с детето, но пък винаги може да проявите любопитство и потърсите информация от специалист. Разговаряйте с детето, задавайте въпроси в предизвикателни ситуации. Например детето започва да пищи – обикновено единият сценарии е: „Недей така сега, защо пищиш, не се пищи по този начин“ – това е заглушаване на проблема и оставяне на съществуването му в детето. Старайте се към отъждествяването на истинска връзка в подобна ситуация, с визуален контакт и стойности предположения като: „ Ти може би се ядоса, защото не искаш да ядеш зеле“, или „Тъжна си може би защото не ти се спи и искаш да играеш“. Това помага на детето да стигне до един много базисен анализ на ситуацията. Словото винаги успокоява – стойностното слово.

Говорим за нужди и разбирането им, но заедно с това идва и поставянето на граници. Не се страхувайте да казвате „Не“. Защото това сваля от отговорността на детето.  Когато вие кажете "Не" –  поемате отговорност и имате позиция. Доказано, че деца, които растат с родители, поставящи граници – са много по-спокойни. Франсоаз Долто (френски психоаналитик и пионер в детската анализа) казва, че това да бъдеш единствено демократичен родител е всъщност жестоко, защото означава, че гласуваш цялата отговорност само на детето.

Границите трябва да ги има, защото те позиционират здравословно детето. И, да, понякога това може да доведе до фрустрация от страна на детето, но всъщност тя е здравословна. Здравословна е, когато не е самотна, когато вие все пак сте там. Когато чувате дори нея.

Чуете ли „Не“ от своето дете, значи то се развива напълно здравословно. Имате дете, което разбира себе си като отделен индивид. Радвайте се.  Това всъщност е шансът на детето да ви каже, че е различно от вас, да се отдели малко от вас. Не забравяйте обаче, че това дете не работи с рационален и логичен ум, не и до третата си година.  И не твърдя, че трябва да приемете всяко „не“, но не го превръщайте в игра на егото.

Съвети при поставяне на граници:

  • Позицията на тялото ви да е добронамерена и открита. Уважително слезте на нивото на детето;
  • Очен контакт (свързване) по време на вербална комуникация;
  • Произнасяне на името за засилване на ефекта;
  • Физически допир при нужда от по-сериозно свързване;
  • Специфична интонация, спрямо нуждата от заданието, което поставяте;
  • Ясни и отчетливи думи, с умерена скорост на артикулация;
  • Без сложни дефиниции и проекции;
  • По-голяма информация да е накъсана на малки парчета (например стани; облечи се; измий се;  яж и да тръгваме).


Част от нуждите на детето от раждането до третата година са:

  • Уважение на мнение ;
  • Нуждата да е чуто ;
  • Нуждата да е прието за това, което е и да е обичано точно за това, което е ;
  • Нуждата да е освободено от очаквания ;
  • Нуждата да е освободено от фатализъм и тревожност у вас;
  • Нужда да следвате нуждите му на развитие – да го подкрепите да използва тоалетна, да го подкрепите да спи в своя стая или легло, да бъде самостоятелно, да взима решения, да прави избор, да се усамотява при нужда, да плаче, да изразява палитра от емоции;
  • Нужда от пространство, което да му помага да се развива свободно;
  • Нужда от интелигентна ангажираност;
  • Нужда от усещане за значимост (колко често казвате на детето си „благодаря ти, нямаше да се справя по този начин без твоята помощ“. Разберете, словото е богатство. Словото е връзка и спокойствие.
  • Нуждата от един важен ресурс- Време;
  • Нуждата от здравословни модели в семейството ;
  • Нуждата от сътрудничество с вас ;
  • Нуждата от движение, самостоятелно движение ;
  • Нуждата от целенасочено движение;
  • Нуждата от цел;
  • Нуждата от изживяване на естествените последствия от действията или изборите им.


Когато децата се раждат, те нямат концепция за себе си, нито кои са те, нито какъв е новият свят/пространство, на което идват. Те се тревожат само за две неща: ще бъдат ли приети или не. Начинът, по който възрастните третират децата, оказва екстремно силно влияние върху формирането на тяхната психика. Особено в периода, когато те приемат всичко за истина и реалност.

Случващото се през първите три години от живота, е част от това, което сте сега. Всяко наглед незначително нещо или проява, засяга бъдещите реакции.