В детската градина ми казаха, че е „хиперактивен“. 
Роднини ми казаха, че е „хиперактивен“.                                                        
И сега търся психолог, но нали знаеш, добър психолог. 

Ето това чувам все по-често в изминалите няколко години. 

Нека сега погледнем малко по-сериозно на тази диагноза, защото това е диагноза. За мое огромно съжаление, е диагноза, която се дава дръзко и смело от хора, които нито имат реална представа какво представлява, нито това води до успокоение на семейството, а напротив, предизвиква и задълбочава понякога един несъществуващ проблем. 

Какво е Синдром на дефицит на вниманието или хиперактивност? 
Описва се като най-често срещаното невро-поведенческо състояние в детството. Има твърдения, че само по себе си не е заболяване, а група от симптоми, представляващи общ поведенчески път на гама от емоционални, психологически и обучителни проблеми. Все повече деца, особено момчета, биват диагностицирани със СДВ и съответно лекувани със стимулиращи лекарства. 

Но! Основните симптоми на този синдром, като невнимание, хиперактивност или импулсивност, далеч не са уникални само за него. Огромен процент на учебни проблеми, психиатрични проблеми, включително депресия и тревожност (който варира от 12 % до 60 %) значително се припокрива със симптоматиката на Синдром на дефицит на вниманието. А това прави точното му диагностициране и определяне на лечение все по-трудно. Само ще спомена, че по данни на Уницеф, всяко пето дете отключва психично разстройство всяка година. Живеем в ера, в дигитална и объркана ера, в която децата страдат от заболяванията на възрастните. Ера, в която детската мечта „искам да стана голям“ пое болно и заплашително измерение. 
 

По мое мнение, съществуват два основни фактора, които оказват пряко въздействие за появата на психично разстройство в децата – фамилният фактор и факторът околна среда. Вярвам, че всяка оценка на дете със синдром, трябва да бъде категорично индивидуализирана, както и да включва оценка на образователните, психологическите, психиатричните и семейни нужди. 
 

Когато говорим за разстройство с дефицит на вниманието, трябва да знаем, че то се характеризира с неподходящо за възрастта ниво на невнимание, с или без импулсивност и свръхактивност, което се среща в различни условия и причинява функционално увреждане.

Наблягам на „неподходящо за възрастта ниво“, тъй като децата много често се срещат с нереалистичните очаквания да бъдат концентрирани и ангажирани много по-продължително време отколкото природата на тяхното развитие позволява. Това е тема, която генерира силни чувства и много противоречия. Противоречията идват и оттам, че е чисто поведенчески дефинирано разстройство, без да има специфичен биологичен маркер и, както споменах, с характеристики, които са постоянно срещани и припокриващи се с други заболявания.  
 

Симптоми и белези 
Невнимание 

• Детето има изключително кратък период на внимание и лесно се разсейва 
• Допуска небрежни  грешки – забравя или губи постоянно различни неща 
• Не умее да се придържа към задачи, които отнемат време 
• Не може да слуша и изпълнява инструкции 
• Постоянно променя дейността си 
• Изпитва трудност да организира задачите или дейността си 

Хиперактивност и импулсивност 

• Неспособност да седи неподвижно, особено в спокойна и тиха среда 
• Постоянно се обърква и не може да се концентрира 
• Прекомерно физическо движения
• Прекомерно говорене 
• Не умее да изчаква 
• Прекъсва постоянно разговори 
• Няма чувства за опасност или то е минимално 

Една малка част от свързаните състояния при деца и тийнейджъри с дефицит на вниманието/хиперактивност с други проблеми или състояния биха могли да бъдат: 
Тревожно разстройство, което кара детето ви да е изнервено в по-голяма част от времето. Както и да има физическа симптоматика като ускорен пулс и изпотяване, дори световъртеж. 
Опозиционно предизвикателно разстройство, което се определя от негативно и разрушително поведение, особено спрямо авторитетни фигури като родители или учители. 
Поведенческо разстройство, което често включва силна тенденция към антисоциално поведение. 
Депресия, проблеми със съня, синдром на Турет, аутизъм, дислексия и други. 

Тази статия няма за цел да отрече съществуването на този проблем, но със сигурност да отвори един знак за внимание към всички, които използват смело понятието „Хиперактивност“. Това не е термин, който трябва да бъде прехвърлян на детската площадка, защото детето има нужда да подскача постоянно или не спира да говори. Защото в практиката си не съм срещата по-чувствителен, но и наивен човек от Родителя. 

Много често проблемите с липса на ангажираност в детето, се крият в средствата, които му се предоставят. Така както не бихме си купили всичко от чудесно подредената витрина за ядене, така и детето има конкретни нужди, изискващи конкретни пособия. 
И когато всички те са налични, когато нуждите са индивидуално удовлетворени, когато семейният модел не предразполага подобно поведение, но въпреки това то е налице, тогава потърсете специалист. 
Никой няма право да всява паника, макар и с цел да помогне. Особено в модерните ни тревожни времена.