Осъзнавам, че темите в детското развитие неусетно се превръщат в арена на съревнование между „за“ и „против“. Прекалено много информация, която води единствено до объркване в родителите, преумора и вземане на лесни решения, последвани от трудности в нататъшното развитие на детето. От опит знам и, че много специалисти, разбира се добри в своята област, дават адекватни съвети кога да започнете нещо, кога да го предоставите, но не и как и в кой момент да спрете. 

Така неусетно докато осъзнаете как е изминала година и половина – две, срещу вас стои гневно или разстроено дете, което държи да получи своята мъничка латексова тапа, наречена биберон. А какво изпитване вие – безсилие. Това завърта механизма на колелото и започвате да се допитвате до познати на детската площадка, до роднини, до известния канал за народни майки, който уж знае всичко и попадате в крайности от мнения. Докато заключението не дойде от нашата народопсихология „Щом иска, дай му, ще му се насити някой ден“. 

Това не е статия, посветена на „за“ и „против“, нито такава, която ще залитне в крайност на своето послание. Но, тъй като един от най-често задаваните ми въпроси е: „Как да премахнем биберона?“, ще споделя част от своя опит по темата. 
Точките, които ще прочетете, обхващат деца над седем – осем месеца с опция за продължителна и дълготрайна употреба на биберон. 
 

Да си го кажем направо – отстраняването на малкото, уж незначително прозрачно парченце изисква консултация с поне 6 специалисти: стоматолог; логопед; специалист развитие на речта; детски психолог; педагог; педиатър и вероятно още други. Разбира се, това може и да не се наложи, ако употребата спре във време, което не предполага образуването на проблем. 

Усетите ли, че детето започне да изисква залъгалката си 7 дни в седмицата, по възможност 24 часа в денонощието, докато лигата му безспирно тече, а вие я давате, защото само по този начин достигате до малкото чудо, наречено „мир“ – значи е време това да спре. Да, знам че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Но когато бебето започне да се трансформира в малко дете, онези хубави неща, които преди са му служили, започват да вредят. 

Вреда от прекомерно използване на биберон 
Психология 
Залъгва детето, че може да се самоуспокоява. Но то не притежава това умение. Вероятно се сещате за щраусите, които заравят глава в пясъка, смятайки че са невидими и защитени? Нещо подобно се случва и с биберона в устата на детето, който го лъже, че проблемът не съществува, че не е разстроено, че всичко е наред, че може да се справи само, че не е нужно да изразява емоциите си. Детето в първите си 2.6 г. – 3 г. се намира в период на емоционално придобиване, критичен период. Следователно, прекомерната употреба на това средство оказва дълготраен поведенчески афект върху емоционалния растеж на малкия човек. Дори е видимо, че тези деца много по-трудно имитират лицеви, емоционални експресии. Защото ако винаги имаш нещо в устата си, то изключително трудно резонираш, имитирайки нечие изражение, което може би ти се усмихва, което ти показва какво е човешка емоционална комуникация. Интересен факт е, че това се наблюдава и при хора, които използват ботокс. 
Професорът по психология Паула Нидентал казва: „ Като отразявате какво прави друг човек, вие сами създавате част от чувството“. 
 

Орална фиксация 
Да, голяма част от възрастните също използват стимулиращо поведение като въртене на кичур коса, потропване с крак, манипулация на предмет в ръка, но това са така наречените типични стимули. Оралните не попадат в тази класация – залъгалка (биберон), след него палец в устата, след това шише със сламка, дъвка, цигара и така нататък. 
 

Възпаление на средното ухо 
Това са остри инфекции, които могат да станат хронични и да доведат до загуба на слуха. Непрекъснатото смучене на биберон може да доведе до необичайно отваряне на слуховите тръби, което позволява на секретите от гърлото да проникнат в средното ухо. По-просто казано, залъгалката възпрепятства правилната функция на евстахиевата тръба, която обикновено поддържа средното ухо чисто и отворено. 

Развитие на речта 
Можем да кажем, че от втори, трети месец започва физическото развитие на речта при малкото дете, чрез гукане. Има случай, в които честата употреба на биберони може да накара езика да се изтласква напред между зъбите, което е предпоставка за неправилна артикулация на определени звуци. Да не говорим за неправилното подреждане на зъбите или оформяне на мекото небце.

Тук по-скоро, освен вредата от гледна точка на физика, ме тревожи тази от гледна точка на желание на комуникация. Имайки предвид, че придобиването на реч се случва до третата година, придобиване под формата на артикулация, то искаме детето да гука, бърбори и говори възможно най-много. Как това се случва с биберон в уста, не знам. Ако отново се върнем на историята с щрауса, представете си следното. Малкото дете се опитва да артикулира, макар и с предмет в устата си. Вие познавате нуждите му, така че отговаряте грижовно и правилно, разпознавате какво иска да ви каже. Но какво си мисли детето в този момент – „аз говоря чудесно и така, защо да си правя труда да променя това?“. Тоест получава неточни данни за собствената си реч. 
 

Възпрепятства социалното взаимодействие 
За каквато и да е форма на социално взаимодействие има няколко условия– поставяне на нуждите, изказване на мнение, нужда от комуникация, емоция, приемане и подкрепа. Представете си следния сюжет – детето е над 12 м. и плаче, получава тапа; детето е тревожно и получава биберон; детето не умее да ръководи изблиците си и получава биберон; детето е на 3 години и очакваме да ни сподели какво го тревожи – невъзможно; детето е на 6 години и трябва да изкаже мнение в социална група – невъзможно; детето е юноша и трябва да говори за проблемите си – невъзможно; детето е млад човек, който следва да аргументира позицията си – невъзможно; детето е възрастен, от който се очаква емоционална интелигентност – невъзможно. 
 

Емоционална зависимост към биберон/залъгалка и проблеми със съня 
 

Съвети: 

• Винаги уважавайте дете, което отказва биберон.
• Използвайте биберон до преминаване на период внезапна детска смърт. 
• Детето се нуждае от човешка комуникация, допир, утеха, не от самоуспокояване.
• Около пети – шести месец детето се нуждае от стимулация да движи устата си по различен начин от сучене, поради някои фактори: преход към дъвчене препраща към движение на челюстта нагоре – надолу, което имитира движението по време на говор; появяват се нови храносмилателни ензими; запасите на желязо, колекционирани по време на бременността изчезват; детето се нуждае от хранителни вещества, различни от тези в млякото – това е идеалният момент да се отървете от залъгалката. 

Как да го направите – в част 2.