В момента в света има над 2.2 милиарда деца или около 27% от общата популация.
Над 2.2 милиарда уникални идентичности с една обща характеристика, едно свързващо ги звено – всяко от тези деца е родено с равната възможност да се превърне в своята най-добра версия, най-светло проявление пред света. 2.2 милиарда с различна идентичност, но с потресаващо съвпадение в чистата форма на потенциала си.
Налудничаво или не, шансът на Гинчето от село Вълчитрън да изгради своя пълноценен живот е точно толкова голям, колкото и онзи, с който разполага детето на Илън Мъск. След този факт, част от вас могат да затворят статията, друга част могат да възкликнат: „Пълни глупости“, а трета – да помислят да истинското значение на думите: „идентичност“; „успех“; „потенциал“.
Идентичността е плод на притежание или на създаване?
В доказателство на теорията ми за Гинчето и детето на Илън Мъск, ще кажа, че оформянето на идентичността, е креативен и съзидателен процес.
- Кой съм аз?
- Къде и как принадлежа?
- Какво е моето влияние върху света?
Ето тези три толкова сложни въпроса, определят нашата същност.
Вероятно през 20 -и век е било далеч по-лесно да се отговори на тях, но прекалените свръхвъзможности и величие за прогрес в 21 -и като че ли методично ни отклоняват от яснотата кои всъщност сме ние.
Парадоксално, но понякога именно „повечето“ замъглява онова дълбоко интимно знание, което имаме за себе си. Не защото ставаме алчни, не защото в дадени ситуации се самозабравяме или захвърляме ценностите си, а защото с идването на „повече“ ние правим размяна за нашия фокус и концентрация в съществено ценните за нас неща, събития и хора. Анафорично казано, пълним ръцете и очите си, но губим прегръдката.
Защо след като всяко дете се ражда с равен шанс за изграждане на силна идентичност, те са толкова различни?
Семейна среда
Първият фактор, оказващ влияние, са безопасните и сигурни взаимоотношения в семейната среда на малкото дете. Колкото по-грижовни, подкрепящи и приемащи сте като родители – толкова по-силна връзка със себе си ще изгради то. По този начин ще отворите път към осъзнаване на неговата принадлежност първо в домашната среда. Всеки избор, решение или мнение на детето, ще е толкова валиден, колкото и вашите. Усещайки това, неговото любопитство, смелост и желание за нови дейности постепенно ще се увеличава. А наред с това и неговият опит, който ще е решаващ в бъдещите му преценки за всичко, което иска или не да го заобикаля.
Чрез първото си и основно доверие във вас, детето аналогично ще има позитивно очакване и отношение в по-нататъшните си връзки с други възрастни и деца. Ето така, силната му идентичност ще бъде и споделена. Развитието на този положителен поглед към себе си е фундаментален за всяко дете, за способността му да учи и ефективно да се ангажира със своя свят.
Това малко човече е потенциален зрял индивид, който ясно ще осъзнава, че неговите действия могат да направят разлика в света – независимо дали в село Вълчитрън или Съединените Американски Щати. Да, животът ще го постави пред редица неудобни ситуация, но неговото оръжие ще бъде – адаптивност, произтичаща от добрата му самооценка.
Макар и всяко дете да се ражда с индивидуални характеристики и способности – пол, раса, естествени физически особености и др. , то личната идентичност се формира от социалния и културен контекст, най-вече семейния.
Как другите възприемат детето
Малкото дете учи за себе си и изгражда силната (или не) идентичност спектъра на своята общност. Това включва отново взаимоотношения с хора, места, действия, но и реакциите на другите. За него е изключително важно как го възприема всеки човек, с когото има досег. Тук основна роля имат ранните възпитатели. Те заемат огромна част от ежедневието на детето, а посланията им могат да провокират сигурност или страх. За съжаление, съм ставала свидетел на не малко възпитатели, които сриват чувството за достойнство, порива на волята и свободата на избрана роля в децата. За добро или зло, това социално преживяване е огледало за детето. „Аз съм това, което другите казват за мен“ – всяко малко дете, както и всеки възрастен, който е бил това дете.
Приемане
Представете си дете, което е развило своето здравословно чувство за себе си. То носи различията си, характеристиките си и действията, които произтичат от тях и е било приветствано в средата, към която се отнася. Прието е с разликите и предизвикателствата си. Какво мислите ще се случи с него? То ще бъде оптимист, който е отворен към хората, защото Не се страхува от различията.
Нещо изключително важно – няма да се страхува от това, че разбирането му под формата на „Кой съм аз?“ ще се формира през различни перспективи и ще изживява своята криза.
„Аз съм това, което мога да правя“
Ако попитате едно малко дете: „Кой си ти?“, бъдете сигурни – то няма да изпадне в тежки екзистенциални смисли и фрази. Ще характеризира себе си чрез това, което умее. Това, което го интересува. Това, което му е позволено и му носи удоволствие. Ще ви покаже двигателните си способности; вокалните си открития или всичко, в което е вече самостоятелно. Колко пъти сте чували от дете: „Виж колко високо мога да скачам“ или „Гледай как бързо тичам“?
Когато аз бях малко момиченце, макар скромна и предимно тиха, част от силната ми идентичност бе да свиря на китара. Това бе върховото ми представяне пред познати и непознати, нещо като моята визитна картичка. Чаках с нетърпение гости у дома, само за да грабна инструмента и да покажа себе си. Така го възприемах – свирех половин час и бях доволна, че съм се представила пред света с това, което ме определя. За други това ще бъде ударът към баскетболния кош, за трети – карането на колело, а за четвърти – да помогнат на мама и татко с чиниите за масата.
В какъвто и етап на развитие да се намира детето ви, всяко едно преживяване ще бъде негово умение. Умението ще бъде знание. Знанието гордост у удовлетворение. А те – силна самоидентичност. Затова, забравете за епруветката на сигурността.
Какво може да направите вие?
- Оценете уникалното в детето си и го приемете за това, което е в момента.
- Обърнете специално внимание на опитите му да общува или взаимодейства.
- Признавайте истината, но не бъдете осъдителни.
- Насърчавайте детето да прави избори и взима решения.
- Когато детето ви каже: „Мога“ – позволете му да опита, дори и да знаете че не може.
- Давайте му кураж да продължи, дори когато стане трудно.
- Предоставете му време за самостоятелна игра.
- Преди да се впуснете да разрешавате конфликтните му ситуации, дайте му малко време, за да реагира спрямо себе си.
- Говорете с него за различните нужди на хората, за да разбере, че уважавате неговите.
Знам, че човек без ясна и силна идентичност живее сякаш живот назаем. Понякога малко себе си, друг път малко другите. Трудно взима решения и лесно пуска това, което смята, че има. Този човек, макар и възрастен все още има нужда да храни детето в себе си с външна валидация. Той не може да отговори на късите, а толкова сложни въпроси:
Кой съм аз? Какво искам? Каква е моята стойност? Накъде вървя? Какъв е моят смисъл?
Това далеч не е критика към никого, но е тъжната статистика на контекста, в който всеки разпознал се, е израснал.
Идентичността няма нищо общо с характера. По никакъв начин не се влияе от финансовите средства. Не е его. Не е дори емоция. Не се променя, дори да посетим най-скъпите и реномирани семинари, на които някой да ни даде нов план за живот.
Това е умението да не пускаш силата си тогава, когато най-много се нуждаеш от нея. Тази сила е ясната посока, която понякога толкова много ни плаши. Огледалото, в което всеки заслужава да види себе си без сянката на чуждото мнение.
