Несъмнено живеем в модерно, дигитализирано време. Несъмнено, стоящото зад екраните, се превърна в средство за постигане на финанси; уплътняване на време; губене на време; комуникация; все повече запознанства и по-висока информираност. 
Напоследък домовете се трансформираха в офис или училище, а за всички разходките в парка или слънчевата мечтана дестинация, бе съпроводена от клик върху съответния линк за онлайн тур обиколка.  Личното ми мнение е, че част от изброените факти са тъжни… 

Не, не отричам екраните и нуждата им. Но подкрепям рационалното им използване от възрастни. Предоставяйки средство за развитие на деца, което не отговаря на потребността и психическата им устойчивост – се нанася вреда. 
А ето само част от основните затруднения и дефицити, които биха произтекли и не само за деца: 

Неврохимична реакция
Ставайки свидетел на нещо ново и интересно, мозъкът отделя невротрансмитера допамин. Той работи като пътува между различни синапси и неврони в различни части на мозъка, които контролират кога и как се храним; спим; учим и поддържаме внимание. Когато обаче сме задвижени от външен стимул (екран – под всякаква форма), приливът на допамин се освобождава по невронните пътища към системата за възнаграждение, а това не само казва на хората какво им харесва, но и от кое да правят повече.  Какъв е проблемът? Крие се в неистовата жажда за повече допамин и съответното производство на по-малко такъв по естествен начин, за да се саморегулира приливът, което затруднява изживяването на радост от естествени причини. 
За малки деца количеството отделен допамин след екранно време се равнява на доза хероин, приета от наркозависим. 

Дългосрочното излагане пред екран би могло да увреди фронталния лоб, както и други области на мозъка, което води до намалена конгнитивна функция. Проучване, направено през 2018 година, гласи, че деца, които отделят средно около 2 часа пред монитор, имат силно занижени показатели на езикови и мисловни тестове, а след 7 часа дневно време – се наблюдава изтъняване на мозъчната кора, областта на мозъка, свързана с критичното мислене и разсъждения. 

Бързото превключване на кадри, освобождава естествения на тялото опиат ендорфин. При възрастни, ендорфините се отделят по време на механични дейности, които правят по навик – скролване на екрани; изпукване на кокалчета; хапване на шоколад; сексуални отношения; упражнения и др. Липсата или лишаването от тези дейности и опиат, води до абстинентни симптоми; невроза; агресия и дори мигренозно главоболие. 
Друго интересно проучване, с което се запознах по време на обучението си в Нидерландия, бе, че хора в Южна Африка и Германия са се проваляли в опитите да спрат гледането на телевизия, дори когато са им предлагали голяма сума пари. 

Отново факт, че огромен процент от деца над 6 годишна възраст са диагностицирани с налично депресивно състояние поради прекомерна употреба на екрани в системен, дълъг период от време. 
По време на гледане на телевизия, мозъчната функция превключва от лявото към дясното полукълбо. В лявото полукълбо се синтезира; организира и анализира всяка входяща информация. Когато то е блокирано, дясното полукълбо, което не е критично към потока от новости и не задържа факти добре, води до по-емоционални отговори. 

Зрение и светлина
Така наречената синя светлина, излъчвана от дисплея, не само би могла да доведе до късогледство в по-напреднал етап на развитие, но потиска естествената продукция на отговорния за съня хормон мелатонин. Синята светлина е подобна на слънчевата, която е индикатор за биологичната ни настройка за активност или почивка. Липсата на здравословен сън би могла да доведе до: 

•    Неспособност за вземане на решения; 
•    Умора; 
•    Неконтролируеми емоции; 
•    Влошено здравословно състояние; 
•    Дефицит в развитието на важни хормони, свързани с разстежа; 
•    Липса на концентрация; 
•    Липса на желание за активност;
•    Нарушена памет и др. 

По време на вглеждане в трептящата, лъчиста светлина, мозъчните вълни също така  се променят от бета към алфа. Тоест от учене и бдителност към липса на фокус и пълно отпускане. 
За деликатната нервна система на малкото дете, особено на това до 3 годишна възраст, бързо сменящите се кадри; огромният поток от информация и пренасищане на сетивата с тях, са невъзможни за обработване. Всеки кадър трае няколко секунди, в които мозъкът прави усилие да се фокусира и това е донякъде възможно за възрастен, но не и за дете, което преминава хиляди пъти през този опит в едно 10 минутно гледане на видео клип/песен. Наблюдаваният резултат години по-късно е отново дефицит на внимание и невъзможност за концентрация. А всички бихме се съгласили, че концентрацията е ключова в успешното изпълнение за малки и големи задачи. 

Двигателни умения и затлъстяване 
Ако до петия си месец малкото дете не се придвижва на повече от метър сумарно разстояние за целия ден, то след това стартират така наречените експлозии на двигателната активност, спрямо разпространението на миелин по невронните връзки. 
Повторенията и всеки опит в двигателното развитие съпровождат успеха; добрата координация на тялото; баланса и познанието за цялостната функция за тази система. 
Екранното време се асоциира само с едно определение – статичност. Синдром, който наблюдавам при малки деца, изложени на тази опасност, са ленивите ръце – отпуснатост на двете ръце и неестествена позиция до тялото. 

Език, социални умения и разбиране на реалния свят 
Човешката еволюция не познава по-интензивен период на развитие от първите три години. Отговорни и основополагащи, като време на оформяне на личността и разбирането за устройството на света; на взаимоотношенията между хората; на изразяването на обич, грижа и приемане. 
Естественият начин за учене на език, като първоначално това се случва като пасивно познание, е когато той е насочен директно към детето или когато се случва чрез преживявания и стимулиране на сетивната система. Представете си, че гледате видео за най-екзотичния плод на планетата ни, с подробни и описателни обяснения, но, както споменах, гледате видео. Вие сте в пасивна позиция, която ви лишава от пълноценността да изживеете емоцията от вкуса; от допира; аромата и др. Тоест нямате пълната информация, която да стимулира дори дългосрочната ви памет за дадения плод. Донякъде бихте могли да си представяте, защото имате способност за проектиране и въображение. Но не и малкото дете. За него това е абстракция, която ограничава познанието му. 

Нека ви кажа какво се случва с децата, които са на разходка в парка, но в количка и с телефон пред тях. Или с децата, които обядват/вечерят с телефон пред тях. Те не преживяват нищо от заобикалящата ги среда и това се нарича „тунелна визия“. Колко често ви се е случвало да сте в особено състояние на духа и докато се разхождате да сте толкова вглъбени в мислите си, че не забелязвате хората; птиците; дърветата? Имате ли усещането, че не сте част от цялото? Може би, че не сте част от света в този момент? Нещо подобно изживява малкото дете. Но докато всички ние сме индивиди, които полагат усилие да излязат от това състояние или знаят, че то ще приключи след 10-15 минути, то детето е в процес за съграждане на себе си и това е модел на първични връзки, които то въплъщава. 
Социалните умения искат. Искат жив контакт. Комуникация. Споделяне. Сътрудничество. Преживяване. Емоция. 

Детето винаги се опитва да осъществи социален контакт, това е естествена нужда. Защото човешките същества са бозайници и, за да оцелеят имат две основни нужди – любов и социални контакти. Начините, по които малкият човек търси комуникация или комуникира варират спрямо възрастта – плач; контакт с очи; усмивка; артикулация; прегръдка. За да го дефинираме като „комуникация“ трябва да откроим нуждата от втора страна и обратна връзка. А дали случващото се на екрана дава такава? Дали отговаря на смеха; плача или нуждата от нежност? 
Валидно и за възрастни, мога да кажа, че най-големият бич за човешките взаимоотношения, е липсата на комуникация. Основен фактор, водещ до това, е неправилната употреба на устройства и екрани във важни моменти като: разходка; обяд/вечеря; почивка; дори разговор. И всичко това лишава от внимание отсрещната страна. Посланието към малко дете би могло да бъде: „Ти не си важен за мен“. А ако то е свидетел на подобни модели, би било: „По този начин са устроени човешките взаимоотношения“. 

Други вреди
•    Неразбираемо съдържание; 
•    Неудачен език в продукцията; 
•    Неудачни реклами; 
•    Агресивен модел дори в детски анимации; 
•    Модел добър-лош (дискриминация); 
•    Засилване чувството за самота; 
•    Обостряне на различни фобии

Препоръчвам екранно време, лимитирано и с конкретна предпоставка след определена възраст – 5г. Нека бъде с научна, образователна цел. 

Съветвам ви да споделяте време заедно, намирайки баланс между професионални задължения; родителска или партньорска функция. Включвайте детето в активни дневни процеси и му помогнете да уважи личния си принос за вашата семейна общност. Смейте се; радвайте се и разговаряйте. Разхождайте се и преживявайте открития. Споделяйте емоция. 
Защото съм сигурна, че след онзи клик в онлайн тур обиколката, не бихте могли да опишете аромата на цъфналите дървета, които видяхте. И съм сигурна, че подвеждащият екранен свят често ви е карал да се замислите върху: „Мислех си, че е едно, а реално е съвсем различно“.