Вие сте супергероите в живота на вашето дете!

В практиката си много често ставам свидетел на разочарованието на родители, смятащи, че са изпуснали нещо важно от живота на детето си. Че не са забелязали факт; проблем; ситуация. Че точно в този момент са били другаде. Че не са знаели по-рано, не са успели да реагират. Че им бяга купата от триатлона по „Успешна в кариерата си дама; добра майка, че и секси съпруга“.

Да, мили хора, вероятно това се е случвало на всеки от вас, в различна проява и време. Искам да ви кажа, че сте човеци и като такива, нищо човешко не ви е забранено. Човешките ви прояви, са най-хуманното, което можете да покажете на своето дете. Човешките прояви са част от начина, по който функционира светът и всичко това предстои за вашето малко създание.

Моля ви, като възрастен, който спомага психичното здраве на деца, не се обвинявайте. Защото вината не живее в хармония с чистата форма на любов. Защото И вашето дете трябва да се чувства комфортно да греши. Не за друго, а за да се учи. По своя начин, чрез своите грешки.

Във всеки един момент вие правите най-доброто, на което сте способни. Да, понякога то ще е достатъчно, друг път не. Но, помнете, подкрепата; разбирането и обичта не са маратон.

Вярвам, че достатъчно се надпреварвате с мнението на куп загрижени роднини; с физичната величина Време; със стабилизирането на финансите си; с уравновесяването на партньорските си лични взаимоотношения. С това да не изгорите пилето във фурната или въобще да не забравите покупката му; да изперете дрехите на детето си и може би да не излезете от дома си с петно по ризата и някъде там измежду всичко, да нахраните домашния любимец; да вдигнете телефона на всеки от загрижените и богати на съвети роднини.

Знаете ли, кажете си Браво! Кажете си Благодаря на себе си.

Дори за забравите част от тези неща. Единствено човек, който не е в обувките ви, не би могъл да ви разбере. А далеч не изненадващо – никой не може да се почувства както вас с обувките ви, дори и да му услужите за час с тях. Аз също знам колко скъпо струва превръщането на заетостта в почетен знак.

Бъдете мили и емпатични към своите възможности. Колкото и неприятно според вас да пеете, детенцето ви винаги ще обожава тази песен и никога няма да ви обича по-малко. Разбирате ли ме?

Родителството не е числа; измервания и проценти. Понякога ще бъдете на границата на своя лимит. Понякога ще имате чувство, че няма какво да дадете точно сега. Понякога ще имате нужда от помощ. Да, знам за свръхсилите ви, знам за отговорността ви. Но приемането на помощ също е ваша отговорност. Защото простата формула е, че психичното здраве на вашето дете зависи от вашето психично здраве. Винаги и по вашата пътечка ще има един водач, който да я освети. Затова не взимайте пропуските толкова насериозно. Не сте се провалили, може би сте се надценили, забравяйки, че сте хора много преди да бъдете родители. Преди всичко останало, преди и преди всичко останало, вашата индивидуалност никога не трябва да се изплъзва от погледа ви.

Децата плачат, имате право да плачете също когато сте изцедени. Така, както виждате и уважавате децата си, такива каквито са – ценете и уважавайте себе си. Помнете, че емоциите съществуват, за да бъдат изразявани. Смущаващи и в тежест биха били единствено ако са потиснати. Помнете, че сте по-смели от понякога нереалистичните очаквания, с които сте затрупани или сами сте затрупали себе си.

Не забравяйте личните си стремежи и мечти, защото не съществува кауза, която да оправдае тази жертва. Ако вие не умеете искрено да се наслаждавате на живота, как тогава вашето дете ще може? Ако вие не танцувате по вашия уникален начин под любимата мелодия, как ще предадете тази непреднамерена освободеност на любимото си същество. Ако не отделяте време за приятели, смях и споделяне, как ще го въведете в тайнството на човешките красиви емоции с други хора? Уважавайте и личните си граници, имайте такива.

Няма значение дали детето ви е на месец или на две години -  то не се интересува дали сте сбъркали броколи или спанак да сложите в ястието си. Единствената му грижа е, Прието ли е от вас или не е. Без значение от пола; расата; теглото или външния му вид, за които то няма способ за осъдителност. Но има емоция. Има връзка с вас и изгражда своето „Кой съм аз“, оповавайки на нея. Кажете „довиждане“ на перфекционизма. За себе си и за своето дете; за партньора си и всеки около вас. Бъдете позитивни в мислите и изказа си без добавката „но“; без „въпреки че“. Окуражавайте себе си и детето без разрушителното послание на вечна недостатъчност чрез „но и въпреки че“.

Повярвайте ми, няма да получите орден за храброст ако се държите като хеликоптер, който кръжи и защитава от опасности детето си във всеки един момент. Освен, че това води вас до пълен физически срив, то показва на детето един свят, изпълнен с дебнещи заплахи. Свят, в който то ще търси своето място и няма да щраква никъде, защото винаги ще се нуждае от онзи спасител от така зададения модел.

Живейте радостта от дните. Живейте без осъждане и давайте път на хармонията в отношенията си. Живейте в достатъчност и се развивайте лично без укор към вас.

Само така ще предадете нататък…

Когато не можете – кажете го. Когато сгрешите – извинете се. Вие сте човеци, помнете го. Вие сте личности.

Ако Родителството е олимпиада за вас, то вие ще сте победители, печелейки първо тази по Човещина.

Бъдете автентични и уязвими. Това е истинската сила!