Перфекционизмът в родителството е именно, този, който погубва естествената красота на родителството. Стремежът за съвършенство нарушава природната хармония, в която детското образование и развитие не следват праволинейна линия, но подобно на много процеси в живота, имат своите спадове и изкачвания.
Достижима ли е перфектността?
Не мисля, че това понятие е възможно за реализиране, но стремежът към него, вкопчването в идеята за съвършенство като утопично виждане – да. През изминалите години опитът ме прави свидетел на родители, които плащат прекалено висока цена, за да преследват удовлетворение, което искат да покажат на света. Често тази безконечна надпревара произтича от вътрешни травми, както и от чужди насадени очаквания. Интересното е, че именно хора, който преследват нуждата за перфектност, никога не достигат усещането, че могат да я сграбчат. Защо ли?
Защото този стремеж ги превръща в безкрайно негативни критични мислители. Вероятно в момента бихте се досетили за близък приятел или роднина, който винаги е способен да открие нещо негативно или недостатъчно във всяка ситуация, подарък или изненада, във всяко събитие от живота си. Хора, които непрестанно поставят отрицателната частица „но“ след „получи се добре“; „хубаво е“; „направих го“ и други. А може би самите вие сте попаднали в този капан.
Каква е истината?
Тя е проста. Истината е винаги в реалността, а реалността не ни носи обещанието, че всичко ще се случи по предварително изграден план. Вероятно защото единствените хора, за чиито реакции можем да отговаряме – сме самите ние. Но вътрешната травма, за която споменах, изказва мнението си точно в онзи момент, когато насочваме чуждите външни реакции към нашия център. Точно тук чупим връзката си с най-близките ни хора, а понякога и с детето. Тях товарим с ненужна отговорност, а нас с излишно разочарование. Налице е пропаст между най-милите ни същества и нас, защото перфекционизмът граничи с високомерие и недостижимост. Защото той не е истина, а лъжата разделя.
Моделът на разочарование
Стигайки до него, вариантите са два. Ще се настървите още повече в лудата надпревара да преследвате химера или ако сте прекалено изморени, ще си кажете, че за нищо не ставате, изпадайки в апатия. Защото тогава губите контрола.
Повечето родители, които познавам, включват несъзнателно ума си в режим на постоянно сканиране какво би могло да се обърка следващия път. Защото тогава трябва да е перфектно. Но за кого, според кого и защо – отговор няма. И в старанието си да оптимизират, да отстранят евентуални проблеми, те създават такива.
Знам, че живеем в свят, който иска от всички нас да бъдем контролиращи. Като че ли перфекционизмът ни залъгва с идеята, че можем да контролираме щастието си. Като че ли ни прави по-уверени, по-специални и по-уникални. Макар че, непризнавайки грешките си, сме всичко друго, но не и автентично уникални.
Тук идва място да се запитате: Това ли усещане за живота искате да предадете на своето дете?
На своето малко дете, което трябва да усеща, опознава и развива естествените си сили, вървейки по собствения си път. Малкото дете, което чрез вас се учи как да приема себе си, независимо в какъв етап на развитие се намира.
Съвършенство или хармония?
Хармонията в родителството се крие в баланса. В баланса обаче има от всичко. Има вечеря, която не е вкусна, дреха, която не е достатъчно добре изгладена и може би вашето дете, което все още не умее да се концентрира (за разлика от детето на приятелите ви).
Ако сте изморени вечно да преследвате цикъл от нови цели, то лекарството срещу това е „Приемане“. Сигурно повече от половината, четящи тази статия ще си кажат: „Разбира се, че се приемам, както и приемам и детето си“, но може би не е точно така. Помислете колкото пъти сте имали очакване и проекции какво ще се случи. Колко пъти това очакване е било замаскирано като стремеж за нещо по-добро. Колко пъти сте се чувствали засрамени какво ще си помислят другите хора, че детето ви има емоционална криза? Колко пъти сте изисквали от него да споделя на детската площадка, защото държите да имате/покажете споделящо дете? Колко пъти се украсявали някоя история, защото така бихте искали да се е случила?
Готови ли сте наистина да пуснете контрола и да се обичате такива каквито сте, с всичко, което можете и всичко, което не умеете все още? А може би и с всичко, което никога няма да бъдете, както и всичко, което не може да промените вече.
Ако искате детето ви да не се страхува от падение, да не се тревожи да изказва мнение в свят на конкуренция, бъдете естествени, не перфектни. Ако искате да изградите доверие с него, ако искате някога да сте мек пристан за тревогите му, споделяйте и признавайте своите.
Никой не се нуждае от осъждане и критика, независимо под каква форма са замаскирани.
Вероятно следните въпроси биха ви помогнали да откриете важни отговори и истини за себе си:
Критикувате ли често себе си?
Обвинявате ли се когато детето не успее в някакво задание?
Сравнявате ли себе си с други родители?
Постоянно ли преразглеждате избора си за родителство?
Съмнявате ли се често, че правите достатъчно за детето си?
Губите ли хладнокръвие, защото очакванията ви са прекалено високи?
Трудно ли ви е да наблюдавате детето си докато прави нещо, но не по вашия начин?
В заключение ще кажа, че децата които смятат, че трябва да бъдат перфектни (или са израстнали с подобен модел), са изложени на по-висок риск от проблеми с психичното здраве – депресия, тревожност и хранителни разстройства. За съжаление обаче, те също така са изключително добри в скриването на симптомите си, които често остават нелекувани.
Позволете на детето си да бъде това, което е. Вие бъдете това, което сте. Защото в живота си напред, то ще срещне неперфектни съученици, неперфектни приятели, неперфектни колеги, неперфектен партньор и неперфектно свое семейство. А, за да е щастливо – то ще трябва да се е научило да оценява и приема. Познавам хора, които губят всичко в стремежа си към вечното по-добро и по-подходящо. То винаги ще съществува, защото живеем в ерата на безкрайния избор. Но тази непрекъсната циркулация не надгражда, а краде. И понякога краде най-истинското, което сме имали в живота си.
