Дойде време за задачата, която мнозина смятат за толкова предизвикателна. Да се отървете от биберона. Проучвате, обмисляте и сте на път да създадете най-невероятната история, която убедително да изложите пред детето, така че то да ви повярва. 

Най-ценния съвет, който мога да ви дам е, че успехът зависи единствено от постоянството ви. Затова, бъдете последователни и следвайте линията, която сте избрали. Най- вече, вярвайте искрено, че това е в служба на благоприятното развитие на любимото ви малко човече. 
 

Преди да стигнем до есенцията на статията, ето моите предложения какво да Не правите. 
Не измисляйте нереални истории, достойни за сюжет фантастика, като: 

• Кучето изяде биберона. 
• Торбалан го взе. 
• Потъна в тоалетната. 

Може би част от вас се смеят и си мислят: „Как е възможно човек да каже нещо подобно“, но – възможно е. Споделям ви най-паметния си пример от своята практика на тема „кърмене“. Теорията пред детето бе, че млякото идва от облачетата в небето, подобно на дъжда, но те вече са спрели да го пускат. Така че, подкрепям ви да бъдете креативни и необятни в своето въображение, но за теми, които го позволяват. 

И така, от какво се нуждае детето когато решите да премахнете биберона? 
Успокоение с ваше участие. 
Ако приемем, че залъгалката е била средство за самоуспокоение, което вече не е налично, то можем да предположим, че липсата й ще предизвика известна тревога. Точно това е моментът, в който имате огромна възможност да се превърнете в опорна точка за своето дете, което ще се чувства сигурно да се обърне към вас. Смятам, че по редица причини, най-вече оформянето на човешки взаимоотношения, е много по-приемливо детето да има вас за свой пристан в емоционалното море, отколкото да насочва тревогата навътре и то без възможност да я изрази и преработи, както се случва чрез залъгалката. Дори етимологията на думата свидетелства за предназначението й – залъгва.

Вярвам, всички сме съгласни, че никое дете не заслужава това. Тук дори не е нужно да бъдете креативни, а единствено емпатични, нежни и откликващи. Както често споделям, повече даващи отколкото изискващи. Предложете прегръдка, милувка, добра дума, ново занимание, разходка, разкажете на детето си какво ви впечатлява, отворете албум с негови снимки и ангажирайте вниманието му. 
 

Комуникация
Ах, нещо наглед толкова просто, а качественото му случване, водещо до толкова разриви в много семейства и различни отношения. Ще ви споделя, че ако за вас е предизвикателно да покажете слабост пред някого, то и за малко дете не е толкова лесно. Ние всички го правим единствено пред хора, на които имаме доверие, че не биха се възползвали от това за своя изгода. Че не биха ни осъдили, назидали и поставили етикет на поведението ни. 
 

Покажете на своето дете, че чувствата са красиви в различните си гами. И какъвто и да е нюансът, те са равносилно важни за вас. Може да споделяте радост, но и не само. Не очаквайте този процес да протече плавно в самото си начало, но това не е причина да се откажете. Ако при всяка тревога и дори истерия детето е използвало изкуствена тапа, за да ги насочи навътре в себе си, то вероятно не е добре запознато с модела на споделяне, затова го въведете в него с цялото си спокойствие. Вие говорете за неговите емоции чрез различни предположения и с пълно приемане.

Старайте се посланието на думите ви да бъде: „Каквото и да чувстваш, то е приемливо, защото е част от теб“. Както и: „Не си сам/а, аз съм тук в твоята тъга“; „За мен е важно как е чувстваш, дори и да не мога да ти помогна в този момент“. Покажете на детето си, че в този момент за вас няма нищо по-важно от това, което иска да ви сподели и то по начина, по който умее да го прави. Отдайте онзи толкова ценен ресурс – внимание. 
Точно тук е моментът, в който много родители се отказват. Но не е редно, още по-малко честно детето да носи цялата отговорност за нещо, което му е било предоставено. Затова, усилията са двустранни. Както споменах, залъгалките имат прекалено висока цена и понякога въпросът е какво сме готови да платим. 

Какво може да ви помогне
Отнемане – предоставяне 
Този модел работи добре в много ситуации, в които решавате да се разделите с предмет или играчка, чието време за благоприятно употреба е отминало. Тоест, отнемате предмет, към който детето има сантимент, но предоставяте възможност за ново свързване. С предпочитание към одушевена връзка с вас. Следните идеи могат да ви помогнат: 

• Въведете нов цикъл на дейност в дневната рутина с детето. Нов ритуал. Като определено време за няколко песни и танци, в което взаимно да се наслаждавате. Всеки ден и винаги по едно и също време. 
• Споделено четене на книги, отново в определено време на деня. 
• Споделено готварство сутрин или по обед. 
• Бихте могли да установите една специална песен, която да е нова опорна точка за спокойствие. 
• Нова развитийна играчка, която да представите на детето си и да участвате в играта. 
• Ваша любима игра, която отново се повтаря през деня. Децата обичат да се крият, затова бихте могли да поставите детска палатка, в която да се скривате заедно. Може да я украсите с негови или ваши общи рисунки, да поставите книжка вътре. Тук използвайте въображение. 

Поднасяне на новината 
Вероятно единствения съвет, който мога да ви дам е, бъдете искрени с детето си. Не забравяйте, че мозъкът му не обработва все още сложни или прекалено дълги формулировки, така че „Вече си прекалено голям/а за биберон“ и „Ще се радвам да чувам гласа ти по-често“, както и „Приятно е да си говорим“ са удачни примери. 
 

Ако проблемът ви е сериозен, с употреба 24/7, то като начало бихте могли да сложите лимит на употреба и отново да кажете истината на детето. „Можеш да го използваш единствено когато си легнеш“.

След като утвърдите тази рутина и сте готови за следваща стъпка, да, подгответе се за малко сътресение, но разчитайте за вашите способности за успокоение. Защото те надали ще са ви нужни за по-дълъг период от две седмици. „Няма биберон, но ще ти изпея няколко песни за лека нощ“; „Сега ще ти прочета тази книжка“, „Тук съм до теб, всичко е наред“, са все фрази, които може да използвате. 

Сигурна съм, че отдавайки достатъчно време и усилие в изграждането на устойчива връзка с детето си в тези трудни моменти, ще успеете. То заслужава възможност за комуникация и споделяне, а вие заслужавате да се насладите на времето си с любимото човече. 
Когато детенцето ви използва своя биберон, то не споделя време с вас, споделя го със своята залъгалка. То не ви отговаря, не се усмихва толкова широко и не плаче с глас.

 
Подкрепям ви да му дадете шанс да се смее, да развива емоционалната си интелигентност и да не се страхува да споделя чувствата си, макар и с цената на дискомфорт и малко безсъние.