Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Последно от блога

Радостта от движението и двигателната култура

facebook thumb

„Поведението на всеки индивид е продукт на опита с неговата околна среда“ – Мария Монтесори 


Удивително е, че усилията за движение и търсенето на пространство, за да може то да се случва, започва още от вътреутробния период. Защото чрез движение, детето изразява своята персоналност. Като че ли един от най-щастливите и паметни моменти, е прохождането на детето. Но толкова много мини-експлозии се случват във времето преди него и всяка от тях важна и съпровождаща, насочваща към чудото да се движим на двата си крайника. Едно от най-приятните за наблюдение неща, е дете, погълнато от своите движения – протягащо се с ръце и крака; пълзящо; ходещо. Мария Монтесори вярва, че бебетата се раждат с „психологията на завладяването на света“, а движенията водят до физическо; социално и познавателно развитие и сила. Поглъщането и овладяването на тяхната среда насърчава силата; интелекта; комуникацията; самочувствието и независимостта. 

Никак не случайно отделям развитието на движението от двигателната култура. Ще разберете защо. И как второто е невъзможно без първото. 


Радостта от движението
Ако търсите формула как да спомогнете развитие на движението, ще ви дам една от най простите: Наблюдавайте и когато видите придобиване на независимост в определено движение, дайте възможност за разширяване! Променете част от средата и материалната си база, за да бъдете адекватни и отговарящи на нуждата. Позволяването на възможност за придвижване из цялата стая отваря цял свят на интереси и възможности пред детето да избира внимателно дейностите, които са необходими за неговото развитие. 
Помнете, че движението превръща идеята в реалност. Движението е външната проява на вътрешния порив. 


Детето се нуждае от свобода
Споменавайки важните мини-експлозии, бихте могли да проследите естествената им еволюция, знаейки, че моториката се развива цефало-каудално, тоест отгоре надолу. Погледнете на новороденото като на разширяващо се чудо. Всеки ден, всяка минута, с мигновено темпо се овладява различно умение. От движение за използване на гласни струни при плач към произвеждане на звуци; задържане на главата; фокусиране чрез очните мускули; преобръщане; оттласкване на тялото; пълзене; стоене на два крака; ходене; тичане; скачане; катерене; танцуване в ритъм -  до развитие на ръцете за достигане; захващане; посочване; задържане. Всичко това за период от две, две години и половина. Тук искам да отворя скоба, да сложа Но, защото нито едно от тези умения не би могло да бъде усъвършенствано ако малкото дете няма свобода да практикува и повтаря. Бебето е всичко друго, но не и беззащитно. Дори, наблюдавайки го как спи спокойно, знайте, че то използва редица рефлективни и защитни движения. Именно затова, препоръчвам ниско и отворено легло, което дава възможност за изявата им. От повдигането на главата до прохождането, бебето манифестира своето желание и усилие за независимост, защото това е негова присъща нужда. 


Движение – интелектуално развитие
Мария Монтесори разбира, че малкото дете трябва да преживява света чрез сетивата си, за да може мозъкът да се развива. Да има възможност да вижда; чува; мирише; докосва; вкусва от околната среда и чрез всички тези движение и сензорно въвеждане да развива невронни пътища, оформяйки нововъзникващия си ум и придобивайки контрол над тялото си. Но отново, пълният ангажимент с околната среда, детето придобива чрез свободата да се движи. 


Съветвам ви да прочетете поне една книга от Мария Монтесори и съм сигурна, че която и да е тя, ще откриете ключова сентенция: „Това, което прави ръката, мозъкът помни“. Ръката е най-силната връзка на детето с развиващия се мозък, а нейното развитие е проприоцептивно, тоест отвътре навън. Например, едно бебе първо трябва да постави ръце пред себе си, за да изтласка коремчето си преди да успее да хване предмет, поставен пред него. И макар и малкото дете да показва сила при стискане, както и умение да захване нещо в ръката си, истинското познание, че ръцете служат за нещо, идва около 4-6 месец. Дотогава, бебето захваща инстинктивно, защото използва Палмарен рефлекс ( ръката се затваря в захват когато дланта усети съпротивление по повърхността ). Но онзи момент, в който миелинът достигне ръцете, детето научава, че умът може да контролира тялото, а то да следва волята си, правейки съзнателен избор.  Мария Монтесори нарича мозъкът режисьор, защото безброй нерви идват от централната нервна система и отиват до клетките, които образуват мускулите. Чрез тях поривът на волята се предава на мускулите, а те са служители на волята. 

 

Свобода на движение 
Спомняте ли си своите часове в училище, седнали на бюра 6-7 часа? А спомняте ли си колко много пъти сте имали нужда да се раздвижите; да станете и да си сипете вода и как в тези моменти не сте запомняли и половината от това, което учителят казва? 


Да, малкото дете или бебе не посещава училище, но това не означава, че у дома не дебнат опасни ограничения. Тялото на малкото дете расте през целия ден, а движението му позволява да расте конгнитивно. Защото тялото и умът са свързани. Човешката интелигентност не може да бъде ограничена или характеризирана като дейност на мозъка, а тялото като прост инструмент в негова услуга. Тялото и умът са интегрирано цяло, което върви винаги заедно в изграждането на собствената личност при малкото дете.

Д-р Монтесори ясно откроява значението на целенасочени движения в услуга на развиващия се ум. Повече движение означава по-богати преживявания в околната среда, което води до по-висока сложност в мисленето и контрола на тялото. В даден етап от живота си ние всички сме се научили как да бъдем абстрактни мислите; как да поемаме информация и да се развиваме чрез книги или лекции, но малкото дете има нужда от своята физическа връзка с реалността – от всички предмети; текстури и леснодостъпни стимули у дома. 


Малкото дете до три годишна възраст упражнява разбиране; памет и умение за решаване на проблеми, когато се ориентира как да получи това, което иска, независимо дали е бутилка; играчка; книга или храна. Тези физически усилия водят до постижения, който повишават увереността. Днес ще е: „Сам взех пропълзях до играчката“, а след няколко години „Сам взех решение за живота си“. 

 

Ползи от движението 
Движението подпомага социалното и емоционално благополучие. Движението създава физически и химични реакции в тялото, които насърчават щастието, спокойствието, удовлетворението и здравите взаимоотношения. Ако включите детето си в битовите практически занимания у дома, това е свързващо преживяване, което подхранва доверието, сигурността и любовта. 
Свободното движение укрепва основните мускули; подобрява баланса, гъвкавостта и координацията, както и двигателните умения, които в по-късен етап биха могли да се превърнат в двигателна култура. Ако детето изпитва любов към свободата на движение, ако то има възможност да разбере как функционира тялото му, за да достига своите цели чрез причинно-следственост – например „третъркулих се, но се придвижих напред и сега съм по-близо до топката“, ако познанието какво би могло да му донесе ръкомахането или замаха; захвата; пълзенето, му помагат да се свързва със себе си чрез тяло и ум – то тази любов ще се пренесе в любов към двигателната култура като начин на живот. 


Двигателна култура 
А двигателната култура, под формата на структуриран спорт помага на характерът да се стабилизира. Активната игра, за малки игра, а за големи спорт (особено ако е колективен), помага на по-дълбокото свързване и опознаване. Отношенията с хората, които обичаме, се възпитават чрез нашия опит с тях. А движението е важен начин за свързване с другите. То би ви помогнало да научите за уникалния начин, по който вашето малко дете се движи или как предпочита да бъде докосвано. 


Двигателната култура, за по-големи деца, е важна, защото чрез движение мозъкът бива стимулиран по различен начин отколкото при пасивно наблюдение или слушане. Да, спортът развива и интелигентността, и креативността при малки деца, защото те изследват света, като сами определят как работят нещата. Полезно е всеки възрастен да има съзнание, че в първия деликатен план за развитие стимулираме основните модели за движение, за да може детето да се подготви за спорт в някой от следващите планове. След като контролът на тялото е развит, както и директния и индиректния контрол на предмети, като различни топки или ракети (различните инструменти, използвани за спорт), детето винаги насочва към своето предпочитание за спорт. А той, сам по себе си е важен, защото е вграден във всяка култура по един или друг начин. Той е и едно от най-важните социалния явления в света. 


Спорт и независимост 
Когато говорим за деца, спортът е необходимо да бъде разглеждан като средство за развитие на психичните органи като силата на волята, чувствителните периоди и паметта, което в крайна сметка отново води до независимост. Спортът води детето към ръководене на самостоятелен живот, а самата Мария Монтесори казва, че: „Тенисът, футболът и други подобни нямат единствената цел като точно преместване на топката, но те предизвикват детето да придобие ново умение и точно това усещане за повишаване на способността е истинската наслада от играта.“ 
Честите тренировки подобряват координацията на ръцете и очите, както и фините двигателни умения, докато съпротивлението от упражнения стимулира растежа и укрепването на мускулите и костите. 

 

Колективен спорт 
Колективният спорт от своя страна дава възможност на детето да добие представа как се работи с други за постигане на обща цел, като същевременно в този процес се създават приятелства. Сдружаването винаги е лесно, но да бъде част от екип може да предложи възможност на детето да се почувства като част от група и изпитвайки отново в заедност усещането за загуби или победи, то да създаде дълготрайни приятелства. 


Конструктивната критика е неразделна част от спорта, защото децата се научават да уважават тези, които „са на власт“, тъй като техните умения се развиват и подобряват в едно така наречено съперничество. Организираният спорт предлага и основа за емоционален растеж чрез изграждане на самочувствие, намаляване на стреса и преподаване на емоционално разпознаване. Децата научават много бързо, че за да успеят, трябва да контролират емоциите си и да се съсредоточат. А бидейки част от екип, детето придобива чувство за принадлежност и важност – което намалява вероятността от поведенчески проблеми. 

 

По-различен спорт
Искам да ви споделя, че когато говорим за Монтесори философия и спорт, акцентът за конкуренцията (такъв, какъвто всички го познават) е премахнат и е поставен върху сътрудничеството. Макар и много хора да твърдят, че живеем в състезателен свят, подобен на джунгла, в която трябва да имаш инстинкт за оцеляване, все пак нека не забравяме, че именно хората са изоставили джунглата по безброй начини.

Ако спортът има своя супер-захранващ комплект от инструменти, то лично за мен, един от най-основните е развитието на ценности. Не бих предала посланието за спорт пред детето като реалистична имитация на реален свят, в който всяко действие носи състезателен характер. Понякога конкуренцията би могла да е опасно поле, ако детето е принудено да се сравнява с връстници. Тогава то се фокусира върху това, което правят другите, а не върху усъвършенстването си на самодоволство. Ще ви дам пример. Представете си малко, закръглено момченце, на което се подиграват, че е бавно и тромаво, докато то е поставено в сценарии на неравно съперничество. Това, което следва е, момченцето да развие отвращение към целия спектър на физическа активност, а чувствата като ненавист към себе си и срам да му попречат да се наслаждава на упражнения, които биха му помогнали да стане по-здравословен човек. Защото за неопределено време мозъкът ще продължи да повтаря съобщението „Просто не съм добър в това“. 

 

Наследен манталитет 
„Бях най-добрият“ и „Не съм добър в това“ са два вида манталитет, от които не мога да откроя кой е по-опасен. Познавам прекрасни възрастни, за които тези манталитети са предадени от семейство и треньори в една луда, нездравословна надпревара, в която са били измервани по техните победи. Възрастни, чиито мозък все още работи по този начин, сякаш светът и животът са конкуренция, сякаш всеки ден трябва да има нов трофей и ако го няма, се появява чувство за малоценност, за застой. Детето и вие сте важни, не защото сте успели в състезанието, а защото сте вие, с всяко ваше качество. И вярвам, че едно от най-важните качества за малки и големи, е да бъдат и „добри губещи“. Човешката стойност би могла да бъде оценена по много по-хуманни и приобщаващи линии.

Вярвам, че начинът, по който се предава идеята за спорта на детето, определя неговото качество на живот в по-късен етап – независимо дали ще бъде професионален спортист или човек, който практикува спорт за удоволствие. Величието на спорта е в любовта към него! Нека детето печели с достойнство, нека губи с достойнство. За да бъде достоен, зрял и осъзнат възрастен, който не се страхува да опитва отново и отново. Нека мотивацията се изразява в удоволствието от играта. Това ще помогне, отново на малки и големи, да изпитват удоволствие от живота.  


Съветът ми към вас е, нека детето ви не е отражение на вашето желание да успеете в състезанието. Нека наградата или победата се изразява в това, че детето работи за своето здраве и жизненост. То би могло да тича, без значение дали тича по-бързо или по-бавно; би могло да участва в спорт, като катерене или конна езда, в който действа  самостоятелно. Нека има избор в какво да се фокусира. Нека го прави с личното си темпо и спрямо индивидуалното си желание. 

Един руски поет бе казал: „Обичам спорта, защото обичам живота. А спортът е една от основните радости в живота.“