Мисля че в днешните времена има една невиждана лекота, бързина и начини на анонимност, с които хората раздават присъди, отявлени критики и много често жестокост.

Развитието на дигиталните ресурси е безпрецедентно, потокът на информация и съдържание също. Но дали те се използват единствено за продуктивни цели – не мисля. Наблюдавам изменение в културата на Човека към по-ново, по-лъскаво, към „повече“. Общо взето културата на „ПО-„.

Изключително достъпно стана да изкажеш мнението си чрез палец надолу, да оставиш дори понякога груб коментар върху нечии труд и наред с това, интернет пространството ти дава възможност за недосегаемост, защото личен контакт – няма.

Част от всичко това са и децата, стоейки в челните редици на технологиите и влиянието на социалните мрежи. Тъй като, особено малките деца, се фокусират върху това, което е точно  пред тях и не мислят напред във времето, те не осъзнават пълните ефекти от поведението си върху някой друг. Не забравяйте, че не са склонни или способни да виждат цялата картина, а егото им…о, егото им.

Вярвам че истинският свят не е онзи, в който можем да сложим  един от многото филтри и да променим реалността, нито онзи, който в 15 секунда „лента“ разкрива измамната утопия, в която се намираме.

Не е нужно да правя проучване, за да установя, че човек е ангажиран повече с телефона си, отколкото с хората около себе си. Дали това ни разделя? Вие отговорете за себе си.

Но от какво се нуждае светът?

Разбира се, освен от светло бъдеще, се нуждае от Добрина. От деца, възпитавани в добро. Деца, ставащи свидетели на добро, на емпатия, на споделяне и грижа. Добротата наистина прави децата по-щастливи, намалява стреса и подобрява самочувствието. Науката го казва и доказва – актът на добрина, повишава нивата на серотонин. Не само за дарителя, но и за получателя.

Какво е Добрина?

За мен има разлика между „добро“ и „добрина“. Едното подлежи на оценяване и се пречупва през личната призма на всеки индивид, а другото, то се изживява. Добротата е много повече от поведение, това е само външният израз на вътрешната нагласа на духа. Винаги съм смятала, че изкуството на този личен дух, който всеки носи, е да бъде услужлив, щедър и даващ без да очаква в замяна.

Добротата е качество на съществуването. Най-простото, безплатно, положително и здравословно качество. А защо здравословно, вижте в следващите редове.

Ползи за тялото

• Повишава самочувствието, емпатията и състраданието
• Може да намали кръвното налягане и кортизола (хормон на стреса)
• Доказано е, че хората, които раздават безвъзмездно, живеят по-дълго
• Увеличава чувството на свързаност с другите, което елиминира усещането за самота
• Търсенето на начин да служите с добро, може да ви даде фокусна дейност, особено ако сте склонни към тревожност

Ползи за мозъка

• Естествено повишаване на серотонина и допамина. Невротрансмитерите в мозъка, които ни носят чувство за удовлетвореност
• Освобождаване на ендорфини, които са естественият болкоуспояващ фактор за тялото

Знаете, има една приказка: „Не прави на ближния си това, което не искаш да правят на теб“. Но аз ще я обърна по следния начин: „Не говори на себе си така, както не би говорил на ближния си и не се отнасяй със себе си така, както не би го направил с ближния си“. Ако има нещо, което смятам, че ни кара да напускаме истинското ни „аз“, то това е негативизмът, насочен лично от нас към нас. Затова, първо правете добрина на себе си, за да може да се погрижите и за света около вас. Актът на хуманност не е само в начина, по който се отнасяме с другите, а и как разширяваме същото поведение и намерения върху себе си.

Как да насърчим детето да служи и развива доброта?

1. Моделирайте това отношение. Родители, които уважават другите, естествено ще научат децата си да правят същото. Помислете за взаимодействията си у дома, как говорите с близките си и извинявате ли се след моменти на гняв или неудовлетвореност.
2. Показвайте на детето си как разговаряте с хората, а не за хората.
3. Бъдете учтиви – задръжте вратата за някого, оставете телефона си на касата и поздравете служителката, подайте ръка на възрастен човек.
4. Помогнете на детето да интерпретира нуждите на другите, да разбере как те се чувстват. Разговаряйте в различни ситуации, особено на детската площадка, която е арена на редица конфликти.
5. Доброто към другите е само половината от картината. Четете книги с различни герои, практикуващи добродетели и ги насочвайте към детето, така че то да ги препраща към себе си.
6. Използвайте внимателна реч. Преди да кажете нещо, задайте си тези три въпроса: „Думите ми истина ли са?“; „Думите ми полезни ли са?“, „Думите ми любезни ли са?“
7. Използвайте и насърчавайте добри обноски. Никога не е твърде рано за това.
8. Практикувайте доброволчество. Може да споделяте не само ресурс, но и време и способностите си. Да речем, детето ви обожава животни – направете дарение за приют за животни или разходете куче от приют. Опитайте се да насърчите благотворително поведение в детето си като го пречупите през неговите страсти и интереси.

Това е само една малка част от идеите, които може да приложите. Най-основната е Уважавайте детето си.

„Бъди добър, когато това е възможно. Това винаги е възможно“ – Далай Лама