Повечето защитници на различни образователни методологии, често споменават известни личности, всяка от тях преуспяла в определена сфера, като доказателство, че точно тази методика е пътят към успеха. Като невидим критерий и цел, която ще бъде неимоверно достигната, следвайки именно посочената система.
Да определиш нещо като „най-добро“ е прекалено смело начинание, смятам аз. Не само защото е субективен фактор, но и поради причината, че ние всички живеем в различно време от своите кумири. И, разбира се, не на последно място, отново всяко образователно направление (макар и крайно различни едни от други) би могло да удостовери успеваемостта си чрез статистика на преуспели личности.
Вероятно единственият обективен фактор, който има значение при определяне на личната ни реализация, сме самите ние. Различните образователни системи, каквито и да са те, се нуждаят от тясно припознаване и приемане. Между тях и детето в тях. Всяка една методика е подходяща не за всяко дете, но със сигурност за всяко дете, което се чувства подкрепено в нея, чувства се сигурно, щастливо и свободно да развие личния си потенциал.
Според мен, това е общото в успеха на всеки човек, издигнал се дотолкова, че да бъде забелязан – реализацията на потенциала в среда, която го е предизвикала достатъчно акуратно, за да извика най-висшите му характеристики в развитие на личността.
Като човек, открил своя уют и хармония в Монтесори философията, споделям с вас своя поглед за само малка част от ползите от нея върху децата.
Какво дава Монтесори образователната методика?
Умения за промяна на пейзажа
Какво имам предвид? Монтесори философията подкрепя по естествен начин детето да изгради умения, които възпитават уважение към чуждия пример, принос и избор. И същевременно с това, за изгради лично отношение към своите заложби и страсти. Наричам това „промяна на границата“. Тоест „ти можеш да съществуваш мирно в моя свят, макар и аз да имам различен от теб избор“. Ако се замислим, подобен тип мислене, би могло да направи пейзажа от хора, сред който живеем, приемащо и осмислено място, в което няма излишни съревнования, а напротив – много повече пъстрота и взаимодействие. Нарича се „приемане“.
Спомага развитието на любов към ученето за цял живот
Всяко дете, намиращо се в Монтесори общност, чувства своята значима роля и принос за нея. То не е пореден номер в дневник ученик, а личност – било то на 2 г. или 12 г., която всекидневно открива света и научава за процесите в него чрез практика и свобода на движението. Това дете би могло да участва в подготовката на закуска за всички останали, би могло да аранжира цветя в малки вази, с което не само ще развие усет за естетика, но и ще промени облика на заобикалящата го среда, като отново ще помогне на своята общност. Любовта към ученето се развива в тази благодатна среда, защото детето учи без да осъзнава, че прави това. То не учи уроци насилствено и гонещо нормативни норми в 40 минутен час, в който често бива и оценявано за начина, по който възприема информация, а следва своите нужди в среда, която му предоставя нужните средства за взаимодействие с нея. И така детето всекидневно получава обратна връзка от тази среда, която познава и приема за своя. А заедно с това, се възпитава и грижата му към всичко и всеки, който го заобикаля.
Помага на детето да развие любопитство и практически умения
Разбирането ми за любопитство е като за следване на личните уникални интереси. Но отново, да проявиш любопитство, иска смелост да изкажеш и покажеш интереса си. Тоест трябва да си уверен в себе си, да не се страхуваш да участваш, да наблюдаваш, да докоснеш, да вкусиш, да бъдеш забелязан. Не знам за вас, но аз още помня някои конкретни часове, в който снижавах леко глава на чина, за да не чуя името или номера си с някое запитване. И по този начин, се лиших от красотата в някои науки като физика например. Е, Монтесори приветливата среда предлага структурирана свобода, разпалвайки любопитството и насърчавайки детето да възприема информация чрез личен контакт, по много по-смислен начин и то следвайки собственото си темпо.
Методът е базиран върху ключовите етапи на развитие
Ето тази част изисква дълбоко познание в психологията на детето, не само в нуждата от академични постижения. Мария Монтесори вярва, че ако децата имат възможността да изследват и практикуват уменията, които се намират в съответния им етап на развитие, то те ще постигнат изключителен успех в следващия такъв. Затова този метод е създаден около уникалните нужди за развитие на детето, не за да ги „напълни“, а за да ги подхрани с ясното участие на детето в този процес.
Детето е в центъра, учителят е водач в периферията
Вероятно това е една от най-любимите ми ползи. Защото ни напомня кой е важният всъщност. Напомня ни, че сме там, за да оказваме подкрепа, да навигираме, но не и да лишаваме детето от личния му избор и воля. Позволяването на детето да насочи собствения си интерес към нещо, му позволява да развие своя ентусиазъм за учене, заедно със самодисциплина и независимост.
Избирам Монтесори защото акцентира върху развитието на интелектуалното, физическото, моралното, емоционалното и социално развитие на детето. Защото му помага да се превърне в независим мислител с любов към ученето, във важна единица от целостта на общността си. В уникален, приемащ, свободен и изразяващ себе си човек.
