Често конфликтите между малки деца са проводник за въпроси като: „Къде бъркам в ролята си на родител?“ и „Какво да направя, за да го предотвратя и бъда полезен?“.  Тези ситуации, макар и ежедневни, винаги носят разочарованието и горчивия привкус на неспособността ни като възрастни да управляваме емоционалните избухвания на детето. От една страна, разбираме, че малките човеци нямат способността за ефективна комуникация, но от друга, тайно очакваме от тях да вникнат в личната си и чужда нужда. 

Кога се поражда конфликтът? 
Чудесно ще е, ако родителите свалят за малко самообвинителния гард и приемат простата истина, че зад всеки „сблъсък“ стои чистата природата на детето. Конфликтът се появява тогава, когато от страна на детето са налице безпокойство, страх или друг набор от силни емоции. Сигурна съм, че подсъзнателно всеки има очакване новият ден да е малък скок в детското развитие. И сте прави, точно така е. Но линията на израстване преминава през редица бури, емоционални сривове и нови лични открития за личността си, които детето прави. Много от моментите, които ни се струват като регресия или проблеми, които се налага да разрешаваме, са именно преминаване в ново поле на осъзнаване. 
 

Конфликт поради нови умения 
Подобно на възрастните и децата придобиват определена свобода чрез овладяване на нови умения. Но те пристигат и с отговорности, които един емоционален индивид е силно затруднен да разбере. Конфликтът се заражда тогава, когато детето не приема своята отговорност и свобода в рамките на разумното спрямо другите. Тоест – не е запознато с новите граници. Запомнете следното – новите умения, са нова свобода, но и отговорност под формата на граница. 

Да си представим например малко човече, което сега е открило, че може да скача. Разбира се, то ще иска и опитва да го прави от всяка платформа, до която може да се качи самостоятелно (стол, диван, стълбище). Захласнато от стремежа си да практикува и усъвършенства свободата, детето ще има нужда от здравословна граница. Тя се поставя от ангажираните в отглеждането му хора. 
Друг пример е дете, което в този момент осъзнава, че може да използва двете си ръце, за да премества предмети. Напълно очаквано, то отново започва да експериментира, изучавайки законите на гравитацията чрез хвърляне или удряне в различни повърхности. 
Тези примери дават възможност на родителите да използват конфликта като положителна сила в ученето, като средство за насърчаване на положителния растеж. 

Конфликт поради играчки/неспособност за споделяне 
Всекидневно на детските площадки има разплакани деца. Някой е взел играчката им или някой ги е накарал да я споделят с друго дете. Един от основните родителски страхове е да не отгледат човек, който страда от липсата на великодушие. Егоистичен и трудно вписващ се в социалната си среда. Да, съгласни сме, че, за да напаснем себе си в друга общност, трябва да отдадем нещо. Това, с което сме готови да се разделим не е най-скъпия ни предмет, не е и такъв, който ни определя като личности. Ако все пак решим да го покажем, то знаем, че след това ще си го приберем у дома. Защото сте големи, рационални и Контролът е в нас. 
Но когато си на две години има едва няколко неща, които наистина смяташ, че ти принадлежат – играчки, дрехи, родители, дом. Освен че са твой, крехката ти психика се идентифицира с тях по начин, който ги прави част от теб. Зад споделянето стои огромен страх, който провокира неспособност за овладяване. Никой не може да приеме и ръководи това, което не е способен да разбере. Понякога се съблазняваме да мислим противното, изисквайки от детето да даде своите неща на друг и забравяйки, че то не е толкова напреднало в разбирането си за света и себе си. По-скоро малките деца изследват хипотезата: „Аз притежавам, следователно съм“. Чрез вкопчването в личните им играчки, те засилват усещането си за отделна индивидуалност. Макар и все още да не схващат концепцията, че определени предмети могат да принадлежат на различни хора. 
Не веднъж съм споделяла, че във възрастта 0-3 не съществува разбирането за концепцията време. Така че когато изискваме от детето да сподели „за малко“, за него това е като „завинаги“. И с право – не винаги всичко се връща. 
Добре е да съобразим, че чрез личните си вещи, малкото дете определя не само притежание, но и лични граници. Очертава позната зона на комфорт и предвидимост, които носят спокойствие. Не смятам, че е редно някой да има правото да вземе нещо наше само защото му харесва. Приятелите ми харесват книгите ми, слънчевите ми очила, цветята в дома ми. Партньорът ми харесва мобилния ми телефон. Това означава ли, че имат право да ги вземат – разбира се, че не! Не го и правят, тъй като заслужавам уважение и неприкосновеност на своята собственост, която по един или друг начин ме олицетворява физически. Децата също! 
Изключително важно е да защитаваме тази теза, за да могат те да съхраняват онова, което е важно за тях. Днес ще е играчка, но утре ще е идея, която може да промени света. 

Конфликт поради разбиране на чуждите нужди 
Това е сблъсъкът на „Какво искам аз срещу какво искаш ти“. Под него се крие Нуждата. Желанието винаги е породено от нужда. Съгласна съм, че исканията на дете, намиращо се в силно егоцентричен етап на развитие могат да бъдат безброй. Като грижовни възрастни е нужно да разберем, че малкият човек се нуждае от помощ в идентифицирането на собствените си нужди. Ще му помогнете ако говорите за своите такива и му показвате, че и вие имате лични граници и предпочитания. 
 

Конфликт във взаимоотношенията 
„Чуждо дете иска да прегърне Моята мама – чувствам заплаха“; „Обикновено подреждам лего части с тати, не с мама – чувствам се объркан, нещо не е наред“. Всяка една промяна в котвите за спокойствие и рутина може да доведе до смущение и конфликт. За детето би могло да е толкова силно, колкото за вас ако си легнете в леглото със зимно яке вместо пижама. Колкото по-малко е човечето ви, толкова по-силно се придържайте към консистентност. 

Конфликтите са трудни за управление, защото предизвикват огромни, интензивни емоции. Преди да се насочите към справяне с проблема, който ги провокира, уверете се, че детето емоционално се намира там, където може спокойно да поеме информацията. В повечето случаи това се прави чрез назоваване на емоцията му – „гневен си, тъжен, разочарован, ядосан“. Опростените разговори са чудесна техните, но те действат единствено след като бурята е отминала. Вероятно ви се е случвало да напръскате лицето си със студена вода, за да потушите огъня. Или да вдишате дълбоко въздух на отворен прозорец. Всеки има своята техника – децата също. Това може да е прегръдка, определена песен или игра с домашен любимец. Открийте я и работете през нея. 
 

Конфликт поради съперничество 
Зад него много често стои нуждата от валидация на любовта. Появява се когато детето е заплашено от неизвестността на случващото се. Може да го разпознаете като проява на ревност и нетипично за малкия човек поведение. Наблюдавам го при появата на нови членове на семейството, както и при завзето от друг човек внимание на родителя. Макар и с отрицателно поведение, детето ще се опита да насочи фокуса ви върху себе си, не за да ви ядоса, а за да се увери, че все още е толкова важно и обичано. 

Какво ще ви помогне: 
•    Разбиране на етапа на развитие на детето ви и приземяване на очакванията
•    Поставяне на здравословни граници и обяснение защо ги има 
•    Игра с детето чрез предаване на ред. Първо у дома, после на детската площадка
•    Неприкосновеност на личните вещи на детето 
•    Установяване на ваши граници и време 
•    Назоваване на емоционалните нужди 
•    Използване на конкретика когато говорите за време – вместо „след 5 минути“ – „след като приключиш игра; след като измия чиниите; след като се облека“. 
•    Демонстриране на удоволствие от това как вие споделяте в социална общност 
•    Приемане на отказа на детето да даде личните си вещи
•    Позволение на детето да поема леки рискове с цел управление на различни ситуации