Има една дума, която се използва за хора, които са твърде много в главите си – „мислители“.
Живеем в култура, която с право се възхищава на поемащите риск, но аз мисля, че особено сега, имаме нужда от нашите „внимаващи“ повече от всякога. Във всяко следващо поколение ще има „тихи“ деца, онези нежни и скъпоценни създания, които заслужават да бъдат отгледани и подкрепени в полза на това да опознаят силните си страни.
Тъй като вярвам, че най-силните послания се предават чрез личен пример и преживяване, ще отгърна завесата на личния си свят, споделяйки, че прекрасно разбирам света на интроверта, защото самата аз съм такава. Тази статия не е в защита на интровертите, защото не смятам, че те се нуждаят от подобна. Няма за цел да покаже превъзходство над хора с други определящи характеристики, защото светът би бил прекрасен ако всички ние уважаваме и приемаме сиянието на другия и взаимодействаме в любов и хармония, в обмен и растеж. В крайна сметка, причината всички ние да сме тук е една – да направим добро, да оставим добро, да предадем добро. Тази статия е молба за дълбокото разбиране на света, който интровертът създава.
Молба е за уважение на тяхната нужда за усамотение понякога. Защото именно усамотението е катализатор на иновациите. Ако не запомните нищо от написаното в тези редове, то се надявам една фраза да отеква в мислите ви всеки път, когато изпитвате порив да дискриминирате „тих“ човек/дете – всички блестят, предвид правилната светлина. За някои това може да е прожекторът на игрището, за други цветната светлина на сцената, а за трети нощната лампа за четене на книга.
Всеки, всеки, всеки има право да остане верен на своя темперамент. В дългосрочен план, това е единственият ключ към пълноценен живот. Към освободен от травми живот, към свободна воля и процъфтяване. Когато правим житейски избор, който е в съответствие с темперамента ни, ние освобождаваме огромни запаси от енергия и обратното, когато прекарваме твърде много време в борба със собствената си природа – изчерпваме себе си.
Криворазбраната Интровертност
След всички коментари, които чух напоследък и всички, които колекционирам през изминалите години; след всеки разговор с родители, които имат „тихо“ дете; след запитвания, които идват към мен – с лекота мога да споделя, че красотата на човешката природа, част от която е интровертността, бива слагана под крайно грешен общ знаменател с натоварващи определения.
Интровертност и срамежливост/свенливост са две различни неща. Срамежливостта е страх от негативна оценка, а усамотението е предпочитание за спокойна и минимално стимулираща среда. Срамежливостта носи отрицателна конотация. Ако детето ви чува това определение прекалено често, то може да започне да вярва, че дискомфортът му около хората е фиксирана черта, а не чувство, което може да се контролира. Срамежливостта е задръжка, която ние изпитваме, а интроверността е нужда за източник на тишина.
Да, за външния свят тези две понятия изглеждат еднакви, както и изглежда, че по-говорещият и шумен се класира по-бързо, по-компетентен е, симпатичен и даже по-умен от бавния. И тук ще споделя мисълта на един гениален интроверт: „По нежен начин можете да разтърсите света“ – Ганди. Разбира се, има деца, които са родени със „силно реактивни“ темпераменти, което ги предразполага както към срамежливост, така и към интровертност. Но срамежливостта по-често произтича от модели на очакване, от негативна оценка на усилията и незачитане на личните нужди. Това се прави от хора, които винаги знаят кое е по-добро и правилно за друг.
Едни от най-напрягащите случвания в моя личен живот, а и според наблюденията ми, не само в моя, е насаждането на чужда правота. Случвало ми се е, често да бъда определяна като нещо, което не съм, както като личност, така и като състояние. Ежедневно наблюдавам това да се случва и с деца. „Усмихни се“; „Не се срамувай“; „Какво си се депресирал“ – последната фраза е топ листа ми на досадни безумици. Всеки, който би могъл да направи разлика между депресиран и психически ангажиран, ще разбере абсурда на тази фраза.
Интровертите ‚бягат“ в света на книгите
Знаете ли, Марсел Пруст казва: „ Четенето е толкова плодотворно чудо на комуникация сред уединението“. Книгите надхвърлят времето и мястото. Четенето повишава съпричастността и социалните умения. Така че, ако детето ви предпочита да сподели времето си с вас и книга или да остане в компанията на книга вместо в пясъчника – помислете си, че светът има нужда от повече съпричастност.
Ярък свят
Светът на интровертите е изключително жив и ярък. Те разчитат на своите вътрешни ресурси и по-рядко се обръщат към други хора за подкрепа и напътствия. Светът им е концентриран и способен да разгадава сложни мисли. Винаги са ангажирани с по-дълбоките аспекти на живота и никога не се страхуват от големите въпроси. Доказано е, че дори в младите си години, тези чудни хора са способни да излязат извън себе си и да се замислят над собственото си поведение. Не се учудвайте, но тихото ви дете първо ще наблюдава продължително време, след това ще действа.
Взимат решения на база собствените си ценности
Обикновено мислите и чувствата на интроверта го закотвят вътрешно, така че той взима решения въз основа на собствените си стандарти, а не следва тълпата. И говорейки за деца, това би могло да е изключително полезен аспект на тяхната природа, защото означава, че са по-малко уязвими от натиска на връстниците си. Интроверт няма да направи нещо, само за да се впише. Той ще вземе необходимото време, докато открие личността си. Първоначално ще е сдържан, колеблив и предпазлив – което означава, че преценява ситуация, обстановка или нечия енергия и ако прецени, че това, което вижда си заслужава неговото участие, то много бързо би могъл да се оживи и затопли.
Дори интровертните деца са добри слушатели и дори и бидейки деца, те са ценители на истинското опознаване и чуждия вътрешен свят. Често това е и целта им, да разберат по-добре своя вътрешен свят, а и този на някой друг.
За какво се бори интровертът?
Колкото повече години минават, толкова повече се променят ценностите на обществото. Естровертността се превръща в идеал, в алфа модел на преуспяване. Възхвалява се увереността, груповото приемане и външните постижения и по-малко тихото размишление и внимателното взимане на решения. Но, както вече съм споменавала, интровертът се бори за дълбочина, а не широта. И нуждите му не са каприз.
Как да се отнасяме с дете интроверт?
Преди всичко, никога не му позволявайте да мисли, че нещо не е наред с него. Когато го приемете такова, каквото е, му давате увереността, от която се нуждае, за да блесне напълно в света.
Ако това ще ви стимулира да се гордеете със своето тихо дете, ще ви споделя, че интровертите имат по-голямо, по-дебело сиво вещество в префронталните си кортекси, което е в областта на мозъка, свързана с абстрактната мисъл и взимане на решения. Така че си има съвсем обоснована, биологична причина детето да бъде по-предпазливо и да се нуждае от повече време докато реши.
Уважавайте темпото му на приемане на нови хора, събития и предмети. Често детето може да се почувства претоварено и дори тревожно в непозната среда. Ако се налага да присъствате на събитие, винаги бихте могли да пристигнете по-рано и да дадете нужното време за опознаване на своето дете.
Дайте му възможност за тихо наблюдение на удобно разстояние. Това ще му помогне да обработи нещата. Понякога, в по-шумна среда, обградено от повече хора, то ще има нужда да се оттегли за няколко минути – уважете и оценете това. Същото важи в пълна сила не само за деца. От опит мога да споделя, че често съм се озовавала на шумни и пренаселени места, както по лични, така и по професионални причини. Тук мисля, че комуникацията е от съществено значение и валидирането на нуждата от кратка почивка. Разбира се, дори най-близките ни хора не винаги знаят от какво се нуждаем или защо излизаме от помещението за 10 минути. И понякога това „изчезване“ внася смут и напрежение. Така че, не се чувствайте неудобно да кажете: „За мен е важно да съм тук с теб/вас, но имам нужда да взема малко време за себе си и ще се върна“.
Отдайте вътрешна оценка към уникалните и интензивни интереси на детето си. Дайте му възможност да ги преследва. Защото така му позволявате да оцелее в един есктровертен свят. Михай Чиксенмихай (психолог) пише в своята книга „Психология на оптималното преживяване“, че интензивното ангажиране в любима дейност може да донесе щастие, благополучие и увереност, но най-вече да даде възможност на детето да общува с хора/деца със сходен темперамент.
Знайте, че тихото дете е способно да каже всички неща, които всички биха изрекли на глас, но тихо, в главата си – което за него е също толкова ангажиращо.
То често изпитва трудност да отстоява себе си, затова му помогнете да казва „стоп“. Насърчавайте го да говори за неправдите и несправедливостите. Кажете му, че гласът му е важен. Помогнете му само да чуе себе си. Тъй като понякога интровертите са способни да се изгубят в огромните си умове, имат нужда някой да ги извади, да отрази мислите им като ехо.
Важен съвет, който искам да ви дам е, не приемайте лично това, че детето ви се нуждае от повече време насаме. Това не означава, че не се наслаждава на миговете ви заедно. Означава, че има нужда да презареди себе си.
Интровертите не се асоциират със страх от отхвърляне или изоставяне, това не са характеристики на вид персоналност. Но са насадени травми, част от човешката психология. С тях се работи и през тях се учи. Бъдете непреднамерени към живота, към радостта и взаимоотношенията между хората. За да предадете посланието за щастие на своето дете.
Естроверти или интроверти, всички сме човешки същества. Всеки заслужава приемане на личната си стойност и действия в рамките на уважителното и любящо поведение. Симбиозата между двата типа е изумително красива основа за растеж, която иска единствено комуникация и уважение.
Всеки разполага с капацитета да бъде вдъхновяващ Космос, стига да се намира в условия, които работят добре за него.
