Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Последно от блога

Изграждане на ранно социално взаимодействие

facebook thumb

Вие сте нов родител, който търси отговор на всеки въпрос за своето Дете Космос. Прекарвате часове, четейки статии в онлайн пространството; вероятно споделяте и задавате въпроси в различни форуми; допитвате се до роднини с богат опит; времето минава неусетно и се питате: „Ами сега, как ли социализира това малко същество?“.

Истина

Едничката истина е, че крехкото детско същество социализира точно така, както и един възрастен. И то се нуждае от своята група, към която да принадлежи. И то иска да бъде прието. И то комуникира с всеки ресурс, до който личната му еволюция позволява да достигне. Иска да е подкрепено, насърчено и защитено.

Възрастните често казват: „Тази вечер ще изляза да социализирам“. Познато ви е, нали? Всички сме изпускали тази реплика. Но не всеки от нас се е замислял, че ние го правим постоянно. Социализираме с партньора си; правим го с родителите си; с децата; с непознатите, които срещаме по улицата. Всеки акт на чуждо присъствие, освен нашето лично, е акт на социално отношение. Той носи определени емоции в нас, чувства, мисли, понякога радост, а друг път тревога. И всеки подобен акт, със своята провокация (защото подобна има винаги), ни позволява да опознаем личността си по-дълбоко, пречупено през нашите реакции спрямо хората, които допускаме в своя кръг. Смятам, че се намираме в постоянен цикъл на социални взаимодействия и те далеч не се определят от това да споделим заедно едно питие или вечеря на улица Шишман. Но бих могла да ги разделя на ефективни и неефективни, качествени и некачествени.

Да откроим полезното

Качествените и ефективни взаимодействия са тези, които ни доближават до достигането на необходимите умения за ръководене в живота. За зрял човек това ръководене би могло да бъде познанието как да реализира проекта на мечтите си, а за малък как да реализира осъществяването на най-важната си нужда в момента. Често тази нужда е как да си сипе вода самостоятелно; как да се завие; как да се наведе без главата му да се предаде на гравитацията и да падне; как да нахлузи двата си крака в два крачола, а не в един. Все трудни задачи, за всеки спрямо нивото му на осъзнаване.

Приет си

Много важно условие, за да бъде произведена ефективна и качествена социална интеракция е Приемането. Тази тема е огромна в Монтесори философията и аз смятам, че тя трябва да е огромна в личния живот на всяко човешко същество. Тази тема е част от детската невропсихиатрия, но рядко чета научни трудове по нея.  

Тъй като знаем, че дори клетката носи памет, то това отношение за приемане или не започва още далеч в утробата. Всяка емоция носи силата да преминава през плацентата и ако например вие сте си пожелали момченце, но знаете, че очаквате момиченце – то бъдете сигурни, че тя знае това. Всяко, всяко човешко същество се появява на този свят с едно единствено очакване – да бъде прието. Така, както вие очаквате това, стартирайки нова работна позиция; започвайки нова партньорска връзка или сменяйки местожителството си. Никой от нас не се тревожи за физическите фактори на пространството, защото те са поправими (доколкото зависи от нас), но всеки си задава тайно въпросите: „Ами хората там, какви ли са? Дали ще се разберем? Дали ще се харесаме?“ – обикновено под тези мисли стои само един въпрос: „Ще ме приемат ли, ще се впиша ли?“. Задаваме си го, макар да сме осъзнати и рационални възрастни, които управляват самостоятелно процесите в ежедневието, душата и ума си. А детето…

То...

За него идеята „Кой съм аз“ е непозната. Никак не го интересува какъв е цветът на кожата му; колко тежи; съразмерни ли са крайниците му; бедно или богато е семейството му; дали първият му зъб е поникнал на 5 м. или на 7 м.; дали тялото му е окосмено, подобно на малко маймунче – нищичко от това няма значение. Но какво ли има?

Значение има емоцията, защото детето я разбира и именно по нея се ориентира дали се намира в среда, която го приема. Среда, която носи спокойствие и уют. Която го предразполага да общува с хората в неговия кръг. Как ли общува?

Плаче и изразява нуждите си така. Плаче, когато се нуждае от нежност и плаче, когато прекалявате с нежността и се нуждае от лично пространство.

Издава звуци, гука, вокализира – понякога безспирно. И иска да му бъде отговорено на неговия език. Да бъде чуто, разбрано. Да получи своята ефективна връзка и комуникация с човека, който го гледа в очите и отвръща на този повик.

Защо трябва да знаете това?

С всичко това искам да обобщя, че родителите са първата и най-важна връзка на близко социално взаимодействие за малкия човек. Започвайки от приемането, преминавайки през чуването и отговарянето на нуждата му и стигайки до даването на възможност този малък човек да разшири своя кръг – на детската площадка; с други роднини или в детска градина. Освен, че са най-важната връзка, са и най-дълбокият пример. Не очаквайте детето ви да бъде непринудено, смело и разговорливо ако вие сте вечно страхуващ се, тревожен и затворен. От опит ще ви споделя, от личен опит, че деца, растящи в подобни условия, полагат неимоверни усилия като възрастни да се впишат в света на шума; да общуват свободно и да изразяват себе си. За съжаление, съм чувала експерти по личностно развитие, които нямат капка адекватно познание в областта на формиране на личността, които с лекота отхвърлят тежестта на основния модел от детските години и които насаждат теории, че не съществува подобно нещо като „тих и затворен съм, защото това бе основополагащият ми модел“.  Да, с тишината и вътрешната капсула се работи, Но има едно важно нещо, което се нарича Персонални характеристики и то се оформя до момента, в който егото не еволюира, което се случва около 2.6 г. (+-). А до третата си година, малкото дете изпраща в своя подсъзнателен резервоар, (който ще използва като възрастен) всяка информация, която тези 86 милиарда неврона, които притежава, произвеждат.

Тези неврони са Капацитет и аз се надявам те да бъдат капацитет за добър живот.

Съществуват и митове и легенди, че детето под  3 годишна възраст не е социално ориентирано, защото не умее да споделя и отдава емпатия. Питам се тогава, как ли би се научило да го прави, ако няма възможност да получи обратна връзка за действията си. Или не принадлежи към малка общност, различна от семейната, в която да се ориентира за социалните норми спрямо правила, които помагат на всички да се чувстват комфортно един с друг. Не само комфортно, но и защитено. Защото това би следвало да е основната функция на правилата – да определят границата на безопасност. В тази малка общност детето може да напасне себе си спрямо условията, които са определени. Спрямо новите ситуации, които преживява ежедневно, а това ще му помогне да открои своето място по значимост, роля и принадлежност.

Придобиването и подобряването на социалните умения при малкото дете е свързано с множество аспекти от общия му растеж. И освен вниманието на първородните връзки, аз смятам, че е от изключително значение детето да започне социализация с други деца във възможно най-ранна възраст. Защото това ще му помогне да поеме по пътя в правилната посока за потенциалните му социални взаимодействия през следващите години. Ще може да се движи в група, да функционира в група, да изчаква, споделя и понякога да мисли не само за себе си. Това ще помогне да започне изграждането на чувството за личната му стойност. И не на последно място, ще е запознато със социалните очаквания, които другите ще имат към него сега и за вбъдеще, както и ще умее да изгражда своите.

Да дадем възможност на детето да бъде свой сред свои, а свои да е големият свят. Защото той е необятен, изпълнен с възможности, знания и растеж.  

Знанието за лична стойност имаме заради уменията си, но насладата от това изпитваме заради споделянето. Всеки се нуждае от себеподобни – и в успеха, и в провала. Макар и с маската на хищници, знаете – ние сме бозайници.