Из ежедневието на всяко семейство

Със сигурност сте били в ролята на главен герой на детската площадка, провиквайки се към детето си: „Време е да тръгваме, хайде.“, а то да тича в срещуположната посока.

Или е имало не малко дни, които сякаш са били предначертани да се случат с главата надолу, дни, в които единственият победител в тази емоционална-морална игра – е било вашето дете.

Черни дати в календара, в които колкото повече повтаряте какво трябва да се случи, то толкова повече не се случва по желания начин. Поне не и по желания от вас. Ясни, дипломатични и спокойни сте, но тази стратегия не работи.

Както ми разказа една майка наскоро, понякога хвърляте памперси в изблик на безпомощност; друг път (ако имате късмет) излизате на по-дълга от обичайното разходка или пък съмнително се бавите под душа, премисляйки как да не изкипите яростно като тенджера под налягане.

Да, всичко това е част от неволите на родителството. Уж всеки го знае на теория докато идилично прави планове за дете, но накрая, под натиска на обстоятелствата – човешкото в него се обажда.

Какви ли въпроси и мисли са минали през ума ви в тези моменти?

• Къде бъркам?
• Защо това дете не ме слуша?
• Нарочно ли го прави?
• Това поведение е насочено единствено към мен.
• Провалям се.
• Ако не ме слуша сега, то какво ще правя когато стане тийнейджър?
• Трябва да стегна дисциплината.
• Непременно ще кажа на съпруга/та си.
• Изтощен/а съм.

След всички тези паник атаки, идва ред на висшия въпрос: „Какво да правя?“

Нека за миг си представим, че се намирате в онзи етап, в който енергията ви е ескалирала. Вие сте разочаровани и обезсърчени. Точно в този момент искам да знаете, че неотзивчивостта на вашето дете или липсата на реакция не са проблем, а Симптом. Така че, първото нещо, което ви препоръчвам да направите, е да разберете защо то отказва да слуша. Или по-конкретно, коя негова нужда се бие с вашия призив за действие.

Защо детето ви изключва?

Факт е, малките деца не слушат. Изключително трудно е да бъдат подчинени на следствия, които далеч не са в синхрон с плана им за доставяне на удоволствие. Но всеки малък човек има силна енергия. Ако не може да я използва по положителен начин, например чрез израз на свободната си воля – какво да облече; какво да хапне; с какво да играе; в кое занимание у дома да се включи, то тогава ще я използва по отрицателен.

Непослушанието е неговият начин да вземе важно решение в живота си. То е способност и контрол. От малкото, с които разполага. Затова, смятам, е доста рационална да го използва пълноценно.

Сега си представете, че сте малката Ани. На този свят сте от две години. Все още не се изразявате адекватно, боравите с няколко думи, чрез които описвате цяла ситуация и очаквате светът ви (мама, татко) да ви разбере. Понякога падате, ходейки, защото бордюрът е цели 15 сантиметра, а гравитацията по-силна от вас. Събуждате се, а дрехите се озовават на тялото ви без да усетите. Може би червеният цвят не е вашият предпочитан, но вече няма значение. Закуската ви очаква на масата, но какво огромно разочарование – искали сте филийка, а ви се усмихва чинийка с кисело мляко и ябълка. И нещо във вас вече започва да се заражда като предстоящ бунт. Излизате на детската площадка, където се налага да споделяте играчки или да изчаквате другите деца, а пък Ани (вие) си е едно импулсивно, емоционално същество. И тъкмо ви е станало толкова приятно, но мама мило съобщава, че е време за обяд. Какво прави Ани? Това, което може. Отказва да чуе. Дали Ани има капацитета да обясни на мама как се чувства и какво желае – не. Затова тя просто хуква в другата посока или тръшва крак в знак на несъгласие. Това е нейната/вашата сила.

От какво се нуждае Ани? Съвети за комуникация с дете, което не слуша.

Не се опитвайте да дисциплинирате детето през цялото време

Детето ще ви обича и уважава ако му дадете границата да бъде дете.

Обещание за това, което предстои

Част от изблика на несъгласие е съмнението на детето, че това, което предстои е също толкова задоволително, колкото и това, от което не желае да се откаже. Затова наблюдавайте детето си, навиците и предпочитанията му и винаги ги включвайте когато предусетите подобна ситуация. Ани не иска да се прибира, но е време за обяд. Вие знаете, че Ани толкова много обича маслини. Е, тогава добавете към салатата няколко маслини. Обяснете й какво предстои. Направете го вълнуващо, забавно и ентусиазирано.

Накъсвайте информацията на малки части/стъпки

Ани няма да емпатизира на дългите ви фрази, независимо дали я умолявате или сте пред прекипяване. Не защото не иска, а защото не ви разбира. А ако ви разбира, то няма да запомни всичко, което й казвате. Бъдете кратки и ясни. Използвайте изречения от две-три думи.

Дайте време на ума й да осмисли казаното

Бройте на ум до десет и почти сигурно Ани ще ви отговори на 9. Не се шегувам. Колкото повече повтаряте молбата си, толкова по-вероятно е детето да ви отрече. Умът му не разполага със способността да класифицира информацията, но може да чувства. Затова, детето се нуждае от време за преценка „Това харесва ли ми или не?“.

Показвайте, не казвайте. И го направете забавно

Както вече съм споменавала, няма дете, което да не обича забавата. Измислете смешни гримаси, движени и песни. Използвайте ги за ваши ритуали в преходни моменти. Не бъдете инструктор, а участник в тези процеси, които искате да заложите. Помнете – думите са абстрактни за едно малко дете, но действията са реален пример. Вашият коз е – детето ви ще пожелае да е съпричастно във всяка дейност, било то и з прибирането на играчки.

Не забравяйте, че Ани не е логическо същество. Затова се срещайте по-често с нея в емоциите й. Ако я попитате: „Какво не е наред?“, тя надали ще ви отговори с думи, но вероятно ще ви връхлети с единствената разполагаща сила. Затова, бъдете любопитни и предполагайте. Това ще успокои нея и вас.

А понякога, направете си чаша кафе и дайте на Ани времето, от което се нуждае, за да вземе решение. Но я уверете, че сте там за нея.