Няма какво да се лъжем – има един особен ден в година, когато борсата за цветя отчита рекордни приходи, движещите се автомобили в града сякаш стават повече от самите хора и първият учебен ден се превръща в празник, по-пищен от Нова година. И вероятно ако естеството му позволяваше да се провежда нощем, дори и зарята щеше да е по-впечатляваща.
В този ден думата „епидемия“ е заместена от думата „първолак“, а социалните мрежи взривяват полезрението със снимки на малки човечета, за които сякаш сега започва истинският живот. За съжаление и истинското учене. Това няма как да не ме върне отново към онзи топик и общо разбиране за „образование“, в което не усещам академичното да работи в загриженост за личността на детето. Тук искам да уточня, че не съществува образователна система, която да не приемам, но това не означава, че вярвам в нея. Преди да бъда човек, подвизаващ се с професионалната си квалификация и знания, съм такъв, който изразява себе си чрез ценности. А в моите такива, не намирам хармония в стотиците пожелания към тези деца да бъдат водени от попътен вятър, радост и учене в една структура, където очакването и конкуренцията ги смазват. Дори физически те са смазвани всеки ден от тежестта на „познанието“ в раницата си – няма да отварям скоба за процента деца, страдащи от изкривявания на гръбначния стълб.
Оставяйки всичко това настрана, отново се връщам към този 15-ти септември, една официална дата, избрана в далечната 1921 г. от Александър Стамболийски, дата, съобразена изцяло с политиката на неговата партия „Български земеделски народен съюз“. Хем светъл ден, хем такъв, който всяко дете асоциира с край на безгрижните дни и началото на живот по график.
Вярвам че всеки един ден, дали 15-ти септември или 12-ти юли, в който детето придобие ново познание, полезно за целия му живот напред, е достоен празник. Вярвам че всеки ден имаме възможност да честваме обичта към ученето, защото ние (малки и големи) се развиваме всяка минута, всеки час, седмица, месец и година.
Ученето е любов за цял живот. И е процес за цял живот.
Не само възрастните, но и децата израстват в кризи. Но ако ние, големите хора, сме образовали личността си в осъзнатост, то тогава знаем, че в Неуспеха, в привидната загуба често учим колко много всъщност печелим и разбира се, колко много губим именно в илюзията за успех.
Тъй като съм Монтесори педагог и това е платформа, която цели достъпен, качествен и отговорен отговор на детските потребности, не бих могла да не спомена някои неща за образованието, за човешкото развитие - от гледна точка на тази философия.
Линията, която следвам аз в стремежа си за качествено развитие/образование
Защото Монтесори философията се основава на теорията, че всяко човешко същество е уникално и в постоянен процес на развитие. Тази холистична методика разглежда образованието като цел за отключване на безграничния потенциал на всеки индивид.
Малкото дете притежава естествена и несъзнателна жизнена сила за трансформация в своя етап на съграждане на личността.
Мария Монтесори вярва във величието на Човека и необятните му възможности. Тя празнува Детето, така както празнува Човека, казвайки: "Детето е баща на човека". Развитието на малкото дете е представено като естествен процес, работещ през чувствителни периоди, човешки тенденции, попиващ ум и конкретен план на развитие.
Етапи на развитие
Монтесори педагогиката е базирана на наблюдение. Именно чрез него, Мария Монтесори откроява, че човешкото съзряване обхваща период от 24 години, който тя разделя в четири етапа, условно между възрастите 0-6, 6-12, 12-18, 18-24 години. Всеки период назовава като "поредица от прераждания" със своите отличителни характеристики, в които детето подготвя себе си всеки следващ етап.
Абсорбиращ ум
Природата дава на малкото дете уникални и неосъзнати сили и способности, така че то да създаде човека, който трябва да стане. Д-р Монтесори казва: "Това не е екстравагантно въздигане на детството, това е самата истина".
Би следвало усилията и работата на възрастните да са свързани с насочване на детето към реализиране на неговия вече съществуващ потенциал.
Чрез работата на своя "Абсорбиращ ум" малкото дете поема всички впечатления от околната среда без наличие на филтър. Това се случва несъзнателно и без никакво усилие от страна на детето. За разлика от нас като възрастни, на които ни се налага да вложим доста усилие, за да научим нещо; да се концентрираме в него; да открием логика или стратегия; да си дадем време, то децата в тази възраст го правят без абсолютно никакво усилие. Малкият човек използва психиката си по крайно различен от възрастните начин. Защото всичко, което поглъща в своята цялост, се превръща в основополагащо при изграждането на персоналността му. Детето в тази възраст не познава понятието "дискриминация" и не сортира огромния поток от информация като "полезна" и "неполезна". Информацията за детето, това е всичко, на което става свидетел или участва - култура, маниери, социално поведение, начина, по който третираме един друг, пространство, език и движение.
Чувствителни периоди
Чувствителните периоди са специални отрязъци от време, през които детето има повишена възприемчивост в определена област на развитие. Малкото дете е фокусирано върху определено нещо, като показва силен интерес, любопитство и желание да повтаря. Тези времеви прозорци продължават през първите шест години от живота на детето и са ключови в изграждането на психологията на индивидуалното му развитие. Наблюдавайки деца по целия свят, Мария Монтесори описва наличието на чувствителни периоди за език, движение, ред, социално развитие, възприемане на изображения, малки обекти и усъвършенстване на сетивата.
Тъй като през първите три години от живота, умът на детето работи по специален начин, а синапсите на напълно отворени, то потокът от информация при наличие на чувствителен период, който е откроен и стимулиран, е безграничен. Тези периоди имат така наречената крива на съществуване - растат, достигат връх и изчезват. Има опасност те да изчезнат, преди детето да усъвършенства дадено умение, тъй като са времево ограничени. И ако дадено умение не е овладяно, то никога занапред не би било, не и по толкова успешен начин. Например едно малко дете, без почти никакво усилие би могло да научи език, различен от майчиния, но за възрастен това никога не е възможно да се случи толкова успешно без наличие на акцент, защото този прозорец на възможността отдавна е затворен.
Чувствителният период за ред от своя страна е жизненоважен за малкото дете в процеса на изграждане на Аз, защото външният ред стимулира и създава вътрешния ред. Когато малкото дете е в хармония и баланс с пространството си, то може да разгърне спонтанния си и естествен потенциал за действие.
И отново задача на възрастният е да провокира и задоволи напълно сетивата на детето чрез правилно аранжиране на подготвената среда, за която често споменавам и пиша. Да свърже детето с пространството и да бъде отворен за всяка промяна или наличие на отминал интерес
.
Детето в своите първи три години притежава огромна сила за растеж, мотивация, самоустройство и адаптация. Адаптацията е търсена и важна за устройството на стабилна психика. Защото "адаптация" за детето във възрастта до 3 години означава "аз съм човек в своето време и място" и се изразява в преминаването от зависимо и неформално състояние на духа към осмислена, спокойна и целенасочена дейност в среда, която е готова да отговори на нуждите му.
Човешките индивиди разполагат с интелигентността и волята да променят и да се приспособяват към всяка среда въз основа на техните нужди. Възрастните го правят на база вече придобитото познание, което имат, а малкото дете използва силата на своя Абсорбиращ ум, Чувствителни периоди и Човешки Тенденции.
Човешки тенденции
Малкото дете разполага със своята естествена склонност да използва човешките тенденции, за да адаптира себе си към определена среда и ситуация. Искаме детето да расте, изследва и твори свободно, използвайки вродените си човешки черти. Тези човешки черти са динамични, синергични, холистични и взаимосвързани.
Редът като човешка тенденция помага на малкото дете в неговото разбиране за обкръжение. То има нужда от предвидими събития в живота си: например подредена среда с ясно дефинирани места за всеки предмет. Ориентацията от своя страна му позволява да открие къде намира себе си в определено време и място, да изгради опорни точки, които носят сигурност, защита и спокойствие.
Детето е изследовател с огромно и нестихващо желание да се учи, това е провокирано от тенденцията за изследване. Използвайки сетива си в подготвена среда, детето учи как е устроен светът.
Човешките тенденции като общуване, социално поведение, математически ум са свързани с чувствителните периоди, когато малкият човек е по-интензивно насочен към тях и в стремежа към своята индивидуална културна адаптация. Но за разлика от чувствителните периоди, които след 6 годишна възраст изчезват, човешките тенденции продължават да мотивират човешкото поведение и развитие в остатъка от живота.
Детето, възрастният, човекът са универсално мотивирани да бъдат активни, да се движат и развиват.
Ученето, развитието и обичта към тези процеси – са за цял живот.
Вярвам че 15 – ти септември започва в онзи миг, когато двете чертички се появят на най-щастливия за много хора тест.
