Нравствен учител, всемогъщ патриарх или морален лидер, отговорен за изхранването на семейството е бащата?
Питам се, това ли са алтернативите, които социалната идеология ни предоставя?
В последните години изучавам различни семейни модели, в които ставам свидетел на бащинска роля, замаскирана под смислите на „доставчик на временна грижа“; „помощник“; „финансов стожер“; „временен авторитет“ и много други.
„Майката е почвата, която приема и отглежда детето, но бащата е слънцето, което кара детето да цъфти. Бащата е незаменим за еволюцията на детето, както и майката, но по различен начин. Бащата трябва да е наясно с мястото си в семейната констелация“. – Алфред Томатис
Бащата помага или е основен участник в грижата и подкрепата към детето?
Ако разгледаме обективно едно дете, то ще откроим следното – детето е 50% от своята майка и 50% от своя баща. Вярвам че, както женската, така и мъжката фигура трябва да бъдат равнопоставено представени на малкия човек още от самото му раждане. Защото именно тези два модела помагат да детето да структурира себе си.
В много култури битува разбирането, че бащата включва своята активна ангажираност едва когато детето стане по-лесно за разбиране, тоест около пета, шеста година. Но откроявам това като сериозен дефицитен проблем, тъй като знаем, че детето е пряко отражение на пространството около себе си, а в това пространство влизат и психологическите фактори под формата на семейни отношения и връзки между членовете на семейството. Друга важна подробност е, че детето формира своите персонални характеристики до момента, в който егото расте, тоест 2. 6 г.
Също така, отново до третата си година, детето възприема всеки всяко събитие или ситуация като напълно естествени и редни. Тук несъмнено можем да зададем въпросът: Ако бащината фигура заема пасивна позиция през първите три години, то как очакваме от детето да приеме пълноценно този модел в бъдещ план? За мен отговорът е ясен.
Дълбоко насочени в предизвикателния етап на ранното детско развитие, можем да откроим, че освен от защита и любов, детето се нуждае от активна помощ – от двамата си родители.
Трите основни отношения, които бащата култивира
- Доверие в детето
- Любящо отношение и приемане
- Смирение – Вижда потенциала на детето и чрез уважение му позволява да следва своята нужда
Кога и как бащата да бъде ангажиран?
Преди раждането
Бащата може да разговаря с детето, да пее, свири на музикален инструмент, чете поезия. По време на бременността ембрионът нараства с 20 000 неврона на всеки 60 секунди. Така че ролята на бащата е много важна за изграждане на опорни точки и дори създаването на мозъчни връзки.
Бащата подкрепя и обича майката. Ендорфините се произвеждат от добри, позитивни и защитени емоции. Особено засилено когато бащата подкрепя майката и й осигурява почва за създаването им. Тези ендорфини достигат и плода в утробата.
Бащата помага за стабилизирането на ново пространство за детето. Той е толкова активен участник, колкото и майката.
По време на раждането
Ако бащата пожелае, той би могъл да присъства на раждането. Вярвам че това е важно, за да може да стартира неговото свързване с детето непосредствено след раждането. Той би могъл да научи някои от техниките за релаксация, които майката избира и да ги прилага по време на щастливото събитие.
Чувствителният период за родителство е определен времеви прозорец, който започва след раждането, от първата среща с новороденото. Това е специфично време, в което се поставя началото на силно и специално свързване с детето от двамата родители. Нарича се преференциална връзка. Когато се влюбим или обичаме някого, няма гаранция, че това би продължило цял живот, но преференциалната връзка е тази, която не ни напуска никога – като любовта към нашите родители, братя или сестри.
По време на симбиотичния период (първите два месеца след раждането)
Това е време, в което бащата би могъл да бъде екстремно важен като фигура. В този период майката има нужда да възстанови тялото и психиката си, както и да предоставя така нужната и богата на протеини, витамини, минерални соли и мазнини храна за детето. Ролята на бащата в тези шест-осем седмици е като защитна бариера за майката и детето. Той може да откликва на посещение и гости в дома, да отговаря на телефонни обаждания, да почиства, готви, да извършва всякаква домакинска работа. Бащата е като мост между майката и детето и външния свят. Чудесна идея е, ако той поема грижата за къпането на бебето, което му дава възможност за изграждане на тяхна дълбока връзка, която майката вече има чрез кърменето. А в този времеви отрязък, майката би могла да се погрижи за себе си и своите нужди.
След симбиотичния период
Понякога този период представлява за майката трудност да започне леко отделяне от детето, като тя може да се озове в етап на „свръх прикачване“. Тук бащината фигура, представяща възможност за развитие на автономност и самостоятелност, е много важна. Таткото би могъл да обърне поглед към началното представяне на нови вкусове на детето, като това отново е възможност за изграждане на нова и специална връзка между тях.
Неоспорими преимущества на бащата
Несъмнено всеки баща може да научи своето дете на житейски, практически умения, различни от тези, които владее майката. Различни хобита, спорт, подход и начин на мислене.
Даниел Пакет (професор от университета в Манреал) доказва в свое проучване, че бащите позволяват на децата си да поемат повече рискове. Бих откроила това като отявлен позитив, тъй като позволява на малките човеци да изследват своите лимити и сами да анализират границата на безопасна среда. Разбира се, тук не говорим за безрасъдство.
Момчетата се нуждаят от добър ролеви модел, който им показва какво е да бъдеш „баща“.Не само това, но и как да развият положителни полово-ролеви характеристики. А момичетата имат нужда от пример как да взаимодействат с мъжката фигура в по-нататъшен етап от развитието си.
Няма съмнение – бащите играят огромна роля в живота на своите деца. Активният татко пряко влияе върху конгнитивното и поведенческо развитие на детето си. Бащата не е гражданин втора класа в света на своята рожба. Той е точно толкова важен, колкото и майката. Всеки по своя си начин.
